Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев
  • Новини

Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
bdfbgfgbdfngfhnghn.png

18-годишен младеж показа отлични знания по време на играта си в „Стани богат“ и изуми не само водещия Ники Кънчев, но и всички зрители пред малкия екран.

Димо Стоянов учи в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Бургас, а после има план да завърши Националния военен университет със специално киберсигурност. Чете дебелите книги на Карл Маркс, слуша маршове и класическа музика.

Играта му предизвика фурор в социалната мрежа Фейсбук, където стотици зрители го подкрепиха с позитивни коментари. Ето и една много малка част от тях:

„Отдавна не се бях кефил толкова на участник. Браво на момчето и родителите му, възпитали такъв интелигентен младеж“.

„Браво на това възпитано, културно и интелигентно момче. Показа завидни знания за възрастта си. Бог да е с него. Повече такива млади хора трябват на майка България!“

„Перфектен в разясненията дори с кратки автобиографии и това, че не отговори правилно, не е проблем, представи се отлично!“.

Момчето от Айтос показа отлични знания снощи и без да ползва нито един жокер стигна до въпрос за 5000 лева. Тогава той трябваше да си помогне с „50:50“ и „Обади се на приятел“, за да отговори правилно.

В началото тийнейджърът разказа, че освен да чете и стои на компютъра, обича да спортува – играе баскетбол, практикува лека атлетика и ходи на фитнес. „Цяла България те гледа. Ти си бъдещето на България, ще останеш ли тук?“, го попита Ники Кънчев.

„Разбира се! Ще остана в България, никога не съм мислил за емиграция“, отговори усмихнатият младеж, който спечели уважението на всички зрители вчера със страхотната си игра.

Последва питането за петцифрената сума: „Коя историческа личност е създала над 550 картини и е автор на съчинението „Рисуването като развлечение“?“ – Джордж Вашингтон, Ото фон Бисмарк, Уинстън Чърчил или Шарл дьо Гол.

Тук Стоянов каза по няколко неща за всеки, демонстрирайки добри познания за тези личности.

„Не мисля, че е Уинстън Чърчил, тъй като не виждам как ще побере рисуване, защото денят му е бил – става, пие уиски, пуши няколко цигари, отива, заседава. Затова не виждам как ще може и да рисува. Шарл дьо Гол знам, че се е занимавал доста силно с политиката. През втората световна дори трябва да организира френската задгранична република и съпротива. За Джордж Вашингтон не съм сигурен дали е рисувал. Бил е добър стратег. Също и за Ото фон Бисмарк, който е бил добър стратег, канцлер на Прусия. Всички са били силни лидери. Ото фон Бисмарк е фелдмаршал на Прусия, Чърчил е министър-председател, който е ръководил военните действия. Шарл Дьо Гол – генерал, който после става президент, а Джордж Вашингтон е първият президент на Щатите“, каза той.

След като не успя да реши извика и приятеля си от публиката Никола, който е 19-годишен студент.

Кънчев се обърна към двамата, казвайки им, че се радва, че такива умни момчета ще се занимават с България през следващите години.

Жокерът призна, че не знае верният отговор, но също като Димо мисли, че не е Чърчил. Той насочи участника към Дьо Гол по логика, че доста французи са известни с артистичните си наклонности. „Доста голяма част от европейското изкуство си идва от Франция. И киното е измислено там. Затова по пътя на логиката ако решим, че французин е отговорен за изкуство, може и да не сгрешим“, каза Никола, а Димо му се довери, като още веднъж каза, че с това пиене и пушене няма как Чърчил да се е занимавал с рисуване.

[undefined]

Стоянов реши да маркира Шарл дьо Гол, но верен отговор се оказа Уинстън Чърчил, като за участника останаха 2000 лева, които бе заключил като втора сигурна сума.

Странно защо обаче Ники Кънчев се държа доста назидателно след посочения отговор преди да им каже, че са сгрешили.

„Един допълнителен жокер. Ето, все едно сега го задавам въпроса: „…и автор на съчинението…“. Той е писал“, каза Кънчев, след което се изправи заплашително на крака срещу тях, повиши леко тон и със страшен поглед ги пита: „Кой? Кой е писал? Кой има Нобелова награда за литература? Уинстън Чърчил – верен отговор“.

След като седна водещият добави: „Дори в последния филм с Гари Олдман той нонстоп се караше на секретарката си, защото тя правеше правописни грешки. той иска неговото слово да е ярко, запомнящо се. След провала при Галиполи през 1915 г. той е уволнен. Имал много време да седне, да рисува, да пише и след това е казал, че в най-тежкия период от живота му рисуването много му е помогнало“.

Реакцията на Ники Кънчев срещу спечелилия много симпатии ученик предизвика отрицателни мнения на част от последователите на страницата на „Стани богат“ във фейсбук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потомката на Апостола разтърси България с признания за Левски
Next: 80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.