Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев
  • Новини

Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
bdfbgfgbdfngfhnghn.png

18-годишен младеж показа отлични знания по време на играта си в „Стани богат“ и изуми не само водещия Ники Кънчев, но и всички зрители пред малкия екран.

Димо Стоянов учи в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Бургас, а после има план да завърши Националния военен университет със специално киберсигурност. Чете дебелите книги на Карл Маркс, слуша маршове и класическа музика.

Играта му предизвика фурор в социалната мрежа Фейсбук, където стотици зрители го подкрепиха с позитивни коментари. Ето и една много малка част от тях:

„Отдавна не се бях кефил толкова на участник. Браво на момчето и родителите му, възпитали такъв интелигентен младеж“.

„Браво на това възпитано, културно и интелигентно момче. Показа завидни знания за възрастта си. Бог да е с него. Повече такива млади хора трябват на майка България!“

„Перфектен в разясненията дори с кратки автобиографии и това, че не отговори правилно, не е проблем, представи се отлично!“.

Момчето от Айтос показа отлични знания снощи и без да ползва нито един жокер стигна до въпрос за 5000 лева. Тогава той трябваше да си помогне с „50:50“ и „Обади се на приятел“, за да отговори правилно.

В началото тийнейджърът разказа, че освен да чете и стои на компютъра, обича да спортува – играе баскетбол, практикува лека атлетика и ходи на фитнес. „Цяла България те гледа. Ти си бъдещето на България, ще останеш ли тук?“, го попита Ники Кънчев.

„Разбира се! Ще остана в България, никога не съм мислил за емиграция“, отговори усмихнатият младеж, който спечели уважението на всички зрители вчера със страхотната си игра.

Последва питането за петцифрената сума: „Коя историческа личност е създала над 550 картини и е автор на съчинението „Рисуването като развлечение“?“ – Джордж Вашингтон, Ото фон Бисмарк, Уинстън Чърчил или Шарл дьо Гол.

Тук Стоянов каза по няколко неща за всеки, демонстрирайки добри познания за тези личности.

„Не мисля, че е Уинстън Чърчил, тъй като не виждам как ще побере рисуване, защото денят му е бил – става, пие уиски, пуши няколко цигари, отива, заседава. Затова не виждам как ще може и да рисува. Шарл дьо Гол знам, че се е занимавал доста силно с политиката. През втората световна дори трябва да организира френската задгранична република и съпротива. За Джордж Вашингтон не съм сигурен дали е рисувал. Бил е добър стратег. Също и за Ото фон Бисмарк, който е бил добър стратег, канцлер на Прусия. Всички са били силни лидери. Ото фон Бисмарк е фелдмаршал на Прусия, Чърчил е министър-председател, който е ръководил военните действия. Шарл Дьо Гол – генерал, който после става президент, а Джордж Вашингтон е първият президент на Щатите“, каза той.

След като не успя да реши извика и приятеля си от публиката Никола, който е 19-годишен студент.

Кънчев се обърна към двамата, казвайки им, че се радва, че такива умни момчета ще се занимават с България през следващите години.

Жокерът призна, че не знае верният отговор, но също като Димо мисли, че не е Чърчил. Той насочи участника към Дьо Гол по логика, че доста французи са известни с артистичните си наклонности. „Доста голяма част от европейското изкуство си идва от Франция. И киното е измислено там. Затова по пътя на логиката ако решим, че французин е отговорен за изкуство, може и да не сгрешим“, каза Никола, а Димо му се довери, като още веднъж каза, че с това пиене и пушене няма как Чърчил да се е занимавал с рисуване.

[undefined]

Стоянов реши да маркира Шарл дьо Гол, но верен отговор се оказа Уинстън Чърчил, като за участника останаха 2000 лева, които бе заключил като втора сигурна сума.

Странно защо обаче Ники Кънчев се държа доста назидателно след посочения отговор преди да им каже, че са сгрешили.

„Един допълнителен жокер. Ето, все едно сега го задавам въпроса: „…и автор на съчинението…“. Той е писал“, каза Кънчев, след което се изправи заплашително на крака срещу тях, повиши леко тон и със страшен поглед ги пита: „Кой? Кой е писал? Кой има Нобелова награда за литература? Уинстън Чърчил – верен отговор“.

След като седна водещият добави: „Дори в последния филм с Гари Олдман той нонстоп се караше на секретарката си, защото тя правеше правописни грешки. той иска неговото слово да е ярко, запомнящо се. След провала при Галиполи през 1915 г. той е уволнен. Имал много време да седне, да рисува, да пише и след това е казал, че в най-тежкия период от живота му рисуването много му е помогнало“.

Реакцията на Ники Кънчев срещу спечелилия много симпатии ученик предизвика отрицателни мнения на част от последователите на страницата на „Стани богат“ във фейсбук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потомката на Апостола разтърси България с признания за Левски
Next: 80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.