Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те си купуват обикновен диван за 20 долара, без да предполагат какво ще открият в него
  • Новини

Те си купуват обикновен диван за 20 долара, без да предполагат какво ще открият в него

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
divannenesdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трима съквартиранти от Ню Йорк решили да си закупят по-евтин диван за квартирата си, защото нямали кой знае колко възможности да си закупят хубав и чисто нов.

Поразровили се в Интернет и попаднали на обява за улична разпродажба, от която си закупили диван на старо за 20 долара.

След като го закупили една от съквартирантките – Кали Гуасти, решила да го поразгледа малко по-обстойно, тъй като ѝ се сторил доста запазен за цената си.

 

И познайте какво намерили в него.

Пари! И то много!

В една от възглавниците на дивана друга съквартирантка-Риз Верковен, открила плик, пълен с 4 000 долара.

 

След като намерили него, момичетата буквално претършували целия диван и установили, че първият плик е само един от много, скрити в дивана.

Общо от старата мебел изкарали 40 000 долара, а на един от пликовете пишело и някакво женско име. Момичетата дълго се чудили какво да направят, но накрая и трите взели правилното и според тях категорично решение- да намерят собственичката на дивана и да ѝ върнат парите.

Още на следващия ден девойките намерили жената, чието име пишело на пликовете, а тя се оказала 90-годишна баба, която буквално се разплакала, когато видяла спестявания си.

Според момичетата, те са направили това, което са счели за правилно и не съжалили дори за миг, че са върнали парите на бабата, защото реално те са си нейни, нищо, че те са ги намерили в дивана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това растение понижава кръвното и прави чудеса с кръвната захар – жалко, че не го използваме
Next: Необичаен плавателен съд изненада туристите в Китен

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.