Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежък удар за Натали Трифонова в БТВ, тя взе акъла на Злати Йочев
  • Новини

Тежък удар за Натали Трифонова в БТВ, тя взе акъла на Злати Йочев

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
tqtewgsdfgdgre.png

Идват тежки времена за Натали Трифонова в БТВ.

На мястото на нейното предаване „Култ“ телевизията пуска ново предаване на новата фаворитка Радина Божикова.

Все пак Натали няма да се даде току така.

Натали Трифонова взе акъла на зрителите и водещия Златимир Йочев с показан клип с птиченце в беда.

Дали обаче това ще й е достатъчно, за да задържи на гребена на вълната.

Избягвайте да се разхождате в горещините, избягвайте и да разхождате и домашните си любимци в големия пек, който докара жълт код за жега в 21 области на България.

Това посъветва днес Натали Трифонова зрителите на bTV.

 

 

Синоптичката беше много загрижена за това хората да не занемаряват грижите за животните, които са не по-малко уязвими от времето.

 

В илюстрация на старата максима, че морала на един човек най-ярко личи по отношението му към животните., Натали показа трогателно видео.

Човек, който помага на слънчасала птица, която е буквално на ръба.

Тя показа кадри от социалните мрежи, в която загриженият човек внимателно полива с вода симпатичното пернато същество.

 

То пък или пренебрегва инстинкта си да полите и да избяга или пък просто няма сили за това.

Птицата проявява пълно доверие към човека, който грижовно я разхлажда, и дори отваря човка, за да поеме от живителната течност.

Натали Трифонова каза в прогнозата си, че за щастие жегите няма да са много продължителни тази седмица и към средата и ще настъпи захлаждане, придружено с облаци, гръмотевици и валежи.

 

В четвъртък и петък максималните температури ще паднат до 27-28 градуса.

В събота пък минималните температури ще паднат чак до 13 градуса и в сутрешните часове ще е направо хладно за повечето хора.

Покрай трогателната история на Натали с птичето, новинарят Ивайло Везенков също призова кучетата да не се водят на разходка посред жегите.

„Горещият асфалт е ужасен за тях“, коментира той. Везенков също така поиска да му пуснат за фон зад гърба снимка на плаж и чадъри.

 

Това е за последно тази седмица, от следващата – тетрадки, учебници и ученически раници ще са ни фона, заяви водещият Златимир Йочев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задават се гръмотевични бури над Балканския полуостров
Next: Извънредно! Шофьор на камион уби 6-годишно дете, а след това го намериха мъртъв

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.