Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежък удар за Натали Трифонова в БТВ, тя взе акъла на Злати Йочев
  • Новини

Тежък удар за Натали Трифонова в БТВ, тя взе акъла на Злати Йочев

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
tqtewgsdfgdgre.png

Идват тежки времена за Натали Трифонова в БТВ.

На мястото на нейното предаване „Култ“ телевизията пуска ново предаване на новата фаворитка Радина Божикова.

Все пак Натали няма да се даде току така.

Натали Трифонова взе акъла на зрителите и водещия Златимир Йочев с показан клип с птиченце в беда.

Дали обаче това ще й е достатъчно, за да задържи на гребена на вълната.

Избягвайте да се разхождате в горещините, избягвайте и да разхождате и домашните си любимци в големия пек, който докара жълт код за жега в 21 области на България.

Това посъветва днес Натали Трифонова зрителите на bTV.

 

 

Синоптичката беше много загрижена за това хората да не занемаряват грижите за животните, които са не по-малко уязвими от времето.

 

В илюстрация на старата максима, че морала на един човек най-ярко личи по отношението му към животните., Натали показа трогателно видео.

Човек, който помага на слънчасала птица, която е буквално на ръба.

Тя показа кадри от социалните мрежи, в която загриженият човек внимателно полива с вода симпатичното пернато същество.

 

То пък или пренебрегва инстинкта си да полите и да избяга или пък просто няма сили за това.

Птицата проявява пълно доверие към човека, който грижовно я разхлажда, и дори отваря човка, за да поеме от живителната течност.

Натали Трифонова каза в прогнозата си, че за щастие жегите няма да са много продължителни тази седмица и към средата и ще настъпи захлаждане, придружено с облаци, гръмотевици и валежи.

 

В четвъртък и петък максималните температури ще паднат до 27-28 градуса.

В събота пък минималните температури ще паднат чак до 13 градуса и в сутрешните часове ще е направо хладно за повечето хора.

Покрай трогателната история на Натали с птичето, новинарят Ивайло Везенков също призова кучетата да не се водят на разходка посред жегите.

„Горещият асфалт е ужасен за тях“, коментира той. Везенков също така поиска да му пуснат за фон зад гърба снимка на плаж и чадъри.

 

Това е за последно тази седмица, от следващата – тетрадки, учебници и ученически раници ще са ни фона, заяви водещият Златимир Йочев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задават се гръмотевични бури над Балканския полуостров
Next: Извънредно! Шофьор на камион уби 6-годишно дете, а след това го намериха мъртъв

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.