Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези млади хора се побъркаха по такива къщи на село: Търсят се като топъл хляб
  • Новини

Тези млади хора се побъркаха по такива къщи на село: Търсят се като топъл хляб

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
sspsinncicnsdsdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Желанието на жителите на малките населени места да се преместят да живеят в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – изисква закупуването на жилища там – обикновено панелни, по-рядко монолитни, тъй като цената на последните е с 25% по-висока. С постоянно увеличаващия се стрес в големите градове и все по-замърсения въздух там, нараства търсенето на къщи на село.

 

При това все повече са младите семейства, които – оставайки в България – са твърдо решени да отглеждат децата си на спокойствие, в селски тип къща, с уютен двор, много зеленина и тишина… Решаващ фактор се оказва цената – търсят се преди всичко имоти на стойност 120 – 130 хиляди евра

Това са къщи с около 200 кв м застроена площ, с голям двор и най-важното – функционална инфраструктура! За съжаление, малко са предлаганите имоти, които отговарят на последното изискване – за какво ви е луксозна модерна къща, до която се достига по изровен кален път?!

 

Затова и цената на такива „луксозни къщи“ пада значително. Други обекти, които отговарят на изискванията на купувачите, се оказват „бавно продаваеми“, тъй като са с ипотека или неуредена документация. Младите семейства търсят обаче къщи с „поносима“ цена – 50 – 60 000 евра.

За тях елемента „луксозност“ остава на заден план. Често обект на сделки са къщи на около 15 – 20 км от града, които след лек ремонт стават годни за живеене. Стари постройки във вилните зони също се продават и след съответно преустройство се пригаждат за целогодишно обитаване.

 

Същевременно има фактори, които могат да доведат до създаване на дефицит на пазара за закупуване на нови жилища в определени райони, което автоматично покачва цената им! Така че млади хора, купувайте застроени имоти в села или вилни зони в близост до големите градове и там си живейте спокойно и щастливо!

Тези хора не са единствените, които предпочитат селото пред големия град.

Младо семейство от село Кичево развива бизнес, като отглежда био домати. Като малки земеделски производители, те не отговарят на изискванията за отпускане на финансиране и сами търсят начини да оцелеят на пазара. Четирите деца на Георги и Илияна неуморно помагат в градината, семейството често посреща туристи, които ценят чистата им продукция. Стремят се и да отворят малък цех, в който да произвеждат био лютеница.

Георги е механик по професия. Макар и роден на село, признава, че доскоро не е различавал подправките в градината, не знаел нищо и за отглеждането на земеделските култури.
“Тази цялата градина е наследствен имот, навремето баба ми и дядо ми са избрали това място, защото наблизо има изворна вода.

Аз в един момент реших, че трябва да продължа да се занимавам с тяхната дейност, защото това е един начин да изкараме някакви пари”, каза той.

Решава да развива биоземеделие – използва само естествени препарати и произвежда сертифицирани био домати, които се харесват на пазара. Споделя, че хотели и ресторанти искат да купуват продукцията му, но на твърде ниска цена.

“Искат да работят на борсови цени. Аз няма как да им изкарам домат, който е биологично направен със всичките проблеми тук и да го продавам на 60 и на 50 стотинки”, обяснява Георги Кабаков.

За да получат финансиране по европейски проекти, Илияна и Георги трябва да притежават поне 5 декара земя или да имат дългосрочен договор, ако обработват земя под наем.
“Местните хора ги е страх да си дават земите под наем. Това е истината.

 

Искат да ги продават и искат много пари. Тук, понеже е по-близо до морето, декарът е от 5000 евро нагоре. Ние няма как да ги купим тези земи”, коментира Георги Кабаков.

Сега семейството мечтае да отвори цех за производство на лютеница, в която да влага своите биологично чисти зеленчуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През 1955 година, момче намира бебе в гората: 60 години по-късно настръхва, като разбира истината
Next: Българи се завръщат от чужбина: Търсят селски живот и хармония сред природата

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.