Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези млади хора се побъркаха по такива къщи на село: Търсят се като топъл хляб
  • Новини

Тези млади хора се побъркаха по такива къщи на село: Търсят се като топъл хляб

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
sspsinncicnsdsdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Желанието на жителите на малките населени места да се преместят да живеят в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – изисква закупуването на жилища там – обикновено панелни, по-рядко монолитни, тъй като цената на последните е с 25% по-висока. С постоянно увеличаващия се стрес в големите градове и все по-замърсения въздух там, нараства търсенето на къщи на село.

 

При това все повече са младите семейства, които – оставайки в България – са твърдо решени да отглеждат децата си на спокойствие, в селски тип къща, с уютен двор, много зеленина и тишина… Решаващ фактор се оказва цената – търсят се преди всичко имоти на стойност 120 – 130 хиляди евра

Това са къщи с около 200 кв м застроена площ, с голям двор и най-важното – функционална инфраструктура! За съжаление, малко са предлаганите имоти, които отговарят на последното изискване – за какво ви е луксозна модерна къща, до която се достига по изровен кален път?!

 

Затова и цената на такива „луксозни къщи“ пада значително. Други обекти, които отговарят на изискванията на купувачите, се оказват „бавно продаваеми“, тъй като са с ипотека или неуредена документация. Младите семейства търсят обаче къщи с „поносима“ цена – 50 – 60 000 евра.

За тях елемента „луксозност“ остава на заден план. Често обект на сделки са къщи на около 15 – 20 км от града, които след лек ремонт стават годни за живеене. Стари постройки във вилните зони също се продават и след съответно преустройство се пригаждат за целогодишно обитаване.

 

Същевременно има фактори, които могат да доведат до създаване на дефицит на пазара за закупуване на нови жилища в определени райони, което автоматично покачва цената им! Така че млади хора, купувайте застроени имоти в села или вилни зони в близост до големите градове и там си живейте спокойно и щастливо!

Тези хора не са единствените, които предпочитат селото пред големия град.

Младо семейство от село Кичево развива бизнес, като отглежда био домати. Като малки земеделски производители, те не отговарят на изискванията за отпускане на финансиране и сами търсят начини да оцелеят на пазара. Четирите деца на Георги и Илияна неуморно помагат в градината, семейството често посреща туристи, които ценят чистата им продукция. Стремят се и да отворят малък цех, в който да произвеждат био лютеница.

Георги е механик по професия. Макар и роден на село, признава, че доскоро не е различавал подправките в градината, не знаел нищо и за отглеждането на земеделските култури.
“Тази цялата градина е наследствен имот, навремето баба ми и дядо ми са избрали това място, защото наблизо има изворна вода.

Аз в един момент реших, че трябва да продължа да се занимавам с тяхната дейност, защото това е един начин да изкараме някакви пари”, каза той.

Решава да развива биоземеделие – използва само естествени препарати и произвежда сертифицирани био домати, които се харесват на пазара. Споделя, че хотели и ресторанти искат да купуват продукцията му, но на твърде ниска цена.

“Искат да работят на борсови цени. Аз няма как да им изкарам домат, който е биологично направен със всичките проблеми тук и да го продавам на 60 и на 50 стотинки”, обяснява Георги Кабаков.

За да получат финансиране по европейски проекти, Илияна и Георги трябва да притежават поне 5 декара земя или да имат дългосрочен договор, ако обработват земя под наем.
“Местните хора ги е страх да си дават земите под наем. Това е истината.

 

Искат да ги продават и искат много пари. Тук, понеже е по-близо до морето, декарът е от 5000 евро нагоре. Ние няма как да ги купим тези земи”, коментира Георги Кабаков.

Сега семейството мечтае да отвори цех за производство на лютеница, в която да влага своите биологично чисти зеленчуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През 1955 година, момче намира бебе в гората: 60 години по-късно настръхва, като разбира истината
Next: Българи се завръщат от чужбина: Търсят селски живот и хармония сред природата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.