Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ти да видиш: Ива Митева осветли ход на Слави към Петков и Василев
  • Новини

Ти да видиш: Ива Митева осветли ход на Слави към Петков и Василев

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
viasmvamsvas.jpg

Поуката от властта за мен специално е, че за да управляваш, за да бъдеш себе си, трябва да правиш компромиси.

Ако не можеш да ги правиш, трябва да си избереш друго поприще. Затова сякаш тази наша поука, че трябва да говорим истината, да сме непримирими с лъжата, продължаваме да я следваме.

Това заяви в ефира на bTV Ива Митева от „Има такъв народ“.

По думите й отношенията в политиката се крепят на измама и преструвки и един политик трябва да има много маски и трикове в торбата.

Не изпускай тези оферти:

„ИТН е много надежден партньор, чиито действия са предвидими. Няма нещо, кеото да сме обещали на българите и да не сме го изпълнили, дори с цената на коалицията. Не направихме компромиси.

Да, сигурно на някого на му е харесало, сигурно някой смята, че така не се прави, но аз мисля, че това, което направи ИТН е показателно как трябва да се води нова политика“, каза тя.

„Слави нито веднъж не си е позволил да поиска от мен да гласувам по определен начин. Имали сме много спорове в парламентарната група и се радвам, че колегите са се съобразявали с мен“, каза Митева.

„Бях една от малкото, които до последно се бориха да има кабинет с третия мандат. В един момент самата аз осъзнах, че всъщност май е по-добре да се отиде на избори. Виждах, че когато се казва нещо, когато се говори и се опитваме да направи нещо съвместно, срещу нас имаше преграда.

По-добре на избори, вместо всички заедно да се мъчим“, добави политикът от ИТН.

„Това беше постъпка на хора, жадни за власт. Когато властта ти се изплъзва и смяташ, че си в управлението и от теб зависят дадени неща, но го изпуснеш – боли. Ние не сме във властта на всяка цена и не сме опиянени от жаждата за власт“, каза Митева.

Тя укори поведението на Асен Василев и Кирил Петков.

„Обвиняват Слави за какво ли не и той въпреки това винаги е бил прекалено добронамерен и е дал шанс. Беше прекалено великодушен“, каза Митева.

Според Митева полупрезидентската република ще помогне за добър баланс между властите.

Разделението на властите в нашата Конституция е прокламирано, но не е правилно обособено.

„Ние предлагаме народът да реши каква да е конкретната форма. Президентът трябва да посочва премиер, той да определя своят кабинет“, каза Митева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Див ужас с дървата за огрев, хората се чудят какво да правят
Next: Лекарите никога няма да ви кажат това: Ето как да лекувате щитовидната жлеза само с една съставка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.