Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ти да видиш! Корнелия Нинова се прегръща със Слави Трифонов за ново правителство
  • Новини

Ти да видиш! Корнелия Нинова се прегръща със Слави Трифонов за ново правителство

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
kroslsaivaiva.jpeg

На 20.07 (сряда), от 14:00 ч. в Народното събрание (пл. “Народно събрание” №2) БСП ще проведе разговори за съставяне на правителството в рамките на третия проучвателен мандат с „Има такъв народ“.

В понеделник БСП приеха третия мандат от президента Румен Радев с уверението, че ще положат всички усилия да направят кабинет, „който да работи за сигурността и благоденствието на българските граждани“.

Във вторник те проведоха консултации с представители на „Продължаваме Промяната“.

Срещата започна малко след 10:00 ч. в Народното събрание и завърши с позитивни послания и от двете страни, заявка за конструктивни разговори и готовност за компромиси в името на съставяне на правителство. Имена на министри и премиер все още не са обсъждани.

БСП ще има 7 дни, за да посочи премиер и още седмица за състав на евентуален бъдещ кабинет.

Ако има воля и има конкретна програма с конкретен срок за изпълнение, според нас, тя трябва да се случи, коментира пред журналисти в парламента Станислав Балабанов от „Има такъв народ“ (ИТН) преговорите за ново правителство в рамките на 47-то Народно събрание.

Той потвърди, че днес ще бъдат на разговори с БСП, за да видят какви са възможностите в една такава ситуация да се състави правителство. Защото по-голяма част от българското общество го иска, тъй като има редица кризи в държавата, които нито ще чакат избори, нито неработещ парламент, обясни Балабанов.

И обобщи – сядаме, за да видим дали е възможно да се случи такова нещо. Депутатът отбеляза, че това е първи кръг от разговори, според заявката на БСП, следват консултации с „Демократична България“ и втори кръг преговори.

В момента по-скоро искаме да се въздържим от коментари, за да чуем колегите от БСП какво предлагат, да чуем тази програма, която са коментирали с другите две формации, да я обсъдим, ние също ще имаме предложения – като законът за личната помощ, обобщи Станислав Балабанов.

Всяка една парламентарна група може да защитава имена, приоритетите си, днес ще коментираме какво искат да предложат БСП, защото отговорността е тяхна както за съставяне на правителство, така и за бъдещите личности в него. Така представителят на ИТН отговори на въпрос за евентуално повторно предложение Асен Василев (ПП) да бъде кандидат за премиер.

ИТН винаги е бил за борба с корупцията при ясни условия, при ясен законопроект, няма лошо да се върви в такава посока, ако обаче има яснота какво точно ще гласи този закон, как ще функционира системата – това е въпрос на разговори, коментира Балабанов казуса с приемането на законопроекта за противодействие на корупцията, което е и условие на ПП за участие в ново правителство и мнозинство, както и Бойко Рашков да оглави антикорупционната комисия.

Винаги се коментират имена в публичното пространство, по-важно е да има практичен и работещ закон, който да позволява на когото и да е, начело на регулаторен орган, да може да върши прозрачно работата си, изтъкна Станислав Балабанов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново национална трагедия, този път край Павел Баня, още вадят труповете. Ударът е бил тотален
Next: Унищожиха Нинова: Стопанката на Позитано 20 играе като за последно! След това БСП изчезва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.