Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ти да видиш. Росен Плевнелиев разгневи жестоко Владимир Путин с това предложение
  • Новини

Ти да видиш. Росен Плевнелиев разгневи жестоко Владимир Путин с това предложение

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
vladpasosasiaska.jpeg

Президентът между 2012 и 2017 година Росен Плевнелиев се срещнал спонтанно с руския държавен глава Владимир Путин по време на закриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. и успял да го ядоса с предложение двамата да разговарят на немски език.

Това разказа Плевнелиев пред bTV на въпрос на водещия на „120 минути“ Светослав Иванов дали се е срещал някога с руския президент.

„Това не беше среща – тя не беше планирана като двустранна среща. Бях поканен на закриването на Олимпийските игри в Сочи и там се срещнах с него за по-малко от една минута. Беше много интересно“, сподели Росен Плевнелиев.

По думите му Путин знаел кой е и че бил един от най-големите негови критици.

Не изпускай тези оферти:

„Подаде ръка, каза „благодаря ви, че уважихте церемонията по закриването на Олимпийските игри, уважаеми господин президент“. Каза ми го на руски език, имаше преводач.

Аз му казах на български език „уважаеми господин президент, поздравявам ви с успешната реализация на тази Олимпиада и с чудесното представяне на руския олимпийски отбор“. Той ме погледна в очите и ми каза „вие сте първият български президент, който не ми говори на руски“, добави бъларският президент.

Плевнелиев обяснил на руския си колега, че говори на официалния език по проток, но ако иска, може да минат на немски език, който и двамата много добре владеят.

„Той много се и ядоса на това изказване и просто се отдръпна и

продължи нататък по веригата. Така че моята среща беше за около минута сутринта“, отбеляза Плевнелиев.

Настоящият служебен кабинет изяви желание да разговаря с „Газпром“, да преговаря с всички. Те казват всички ще преговаряме и с „Газпром“. Още повече се учудвам на тези действия.

Също така наблюдавам как министъра на енергетиката, за мен неизвестен, но той се движи изцяло по опорни точки на „Газпром“. Това не е добре. Така, както през 2014 г. с „Южен поток“ се опитаха да го направят и отново казвам моето служебно правителство тогава в първия си дни спря „Южен поток“, каза Плевнелиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Взрив в студиото на БТВ!
Next: Мъж от Трилистник през сълзи: Домът ми е сринат до основи! Котката ми е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.