Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тия ни правят на будали! Китин Муньос: Калина търсеше папагал, а не куче
  • Новини

Тия ни правят на будали! Китин Муньос: Калина търсеше папагал, а не куче

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
hdgfjyttutrurt.png

„Истината за фалшивата „катастрофа“. Под това заглавие агенция Европа прес публикува пространен разказ на Китин Муньос за инцидента с жена му Калина Сакскобургготска, която катастрофира в Боровец с 1,6 промила алкохол.

Версията му лансира нов домашен любимец, който Калина издирвала при инцидента – ставало дума за папагал, а не за куче, както той самият каза в българския ефир преди броени дни. Междувременно вчера Калина получи най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Призовката за явяване в РУ-Самоков и препис от обвинението трябваше да й бъдат връчени в Царска Бистрица.

Между домашните любимци на Калина има четири кучета и един папагал на име Йорана, което на полинезийски означава „Здравей“. За нещастие той излязъл от клетката си миналата събота, пише Европа прес на основата на разговора си с Китин Муньос. „С неспокойно сърце дъщерята на Симеон Втори се впусна в търсене на обичания си домашен любимец в гората. Но напрежението я накара да се спре да хапне и върне силите си. Придружила порцията печени чушки с чаша бяло вино, за да успокои нервите си. Трябва да се подчертае, че тя не пие алкохол, защото е голяма спортистка и е в чудесна физическа форма“, подчертава изданието.

След обяда Калина отново искала да потегли да дири папагала. При една маневра с автомобила от едва 20 см тя дала на заден, блъснала бариера, но нямало нито повреди, нито драскотини, подчертал Муньос. В този момент един бодигард се спуснал към княгинята „по лош начин“, като я извадил със сила от колата, наранявайки я. Затова Китин се закани: „Ще намеря този човек, който е ударил жена ми в стомаха и след това се е смял“, пише Европа прес.

За сметка на това според Китин местната полиция се държала добре, както и кметът на Самоков, който е изразил привързаността си към тях. За Китин това е буря в чаша вода. „Омъжи се в България, пише книга за България, разпространява българската култура в чужбина. Калина е български патриот и е много несправедливо, че някои българи се отнасят така с нея“, споделя още съпругът й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бях като призрак. Мъж прекарал 10 г. в кома, но бил буден през цялото време
Next: Страшен инцидент на Върховръх, две момичета са в болница

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.