Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Това е най-високото селище в България
  • Без категория

Това е най-високото селище в България

Иван Димитров Пешев декември 12, 2024
Screenshot_5

Според сведения от Националния статистически институт към края на 2021 година, в България съществуват 4998 села в България. Интересен факт е, че в 425 от тях живеят между един и девет души, а цели 167 села са напълно необитаеми. За съжаление, процесът на обезлюдяване на селските райони продължава.

Тук обаче ще разкажем за едно село, което пленява със своята неповторима природа и живописни пейзажи. То вдъхновява дори местните жители да пишат за него:

„Двеста души – нито повече, нито по-малко,
мъничко селце в планината,
то се крие сред горите,
но е близо до душата ми.“

Тези редове са от Исмаил Али, който посвещава стихосбирка на родното си село, озаглавена „Орцево – глас от Родопите, ехо от Рила и Пирин“.

Най-високото село в България
То се казва Орцево и е разположено на височина между 1550 и 1650 метра. То е не само най-високото село в България, но и на целия Балкански полуостров. То се намира в Родопите, в пределите на община Белица, на 25 километра от едноименния град и на 3 километра след село Бабяк.

Селището се състои от тринадесет махали, разпръснати по възвишенията на Велийшко-Виденишкия дял от Западните Родопи. Центърът на селото е разположен на височина от 1555 метра, а махалата Мечкаровци достига до над 1620 метра. В момента Орцево е дом на около 150 души, от които 12 са деца. Поради липсата на работа, селото бавно се обезлюдява. Училището на това място затваря врати през 2014 година, а децата сега изминават пеша по 3 километра до съседното село Бабяк, за да се качат на автобус.

Интересен факт е, че Орцево се намира близо до най-високата жп гара на Балканите – гара Аврамово. Макар да се намира на голяма височина, селото е леснодостъпно благодарение на добрия път. За местните жители Орцево е своеобразен център на Северозападните Родопи, защото всички пътища в района водят към него. Освен това, във всяка къща има интернет, което позволява на хората да са в крак с технологиите.

Откъде идва името му
Според легенда наименованието „Орцево“ произлиза от „орце“, което означава „хорце“. В миналото местните жители били известни със своите майсторски танци.

Вълшебни пейзажи
Орцево се слави със спиращите дъха гледки. Най-забележителната панорама се открива от местността Вешката. Центърът на селото се намира на южния склон на връх Кавунова могила (1710 м), откъдето се виждат безкрайните поляни на Родопите, гористите възвишения и върховете на Рила и Пирин.

На запад се простират последните ридове на Северозападните Родопи, прорязани от притоците на река Златарица. В югозападна посока се виждат връх Ореляк и планината Алиботуш, а на юг се тъмнеят билата на Дъбраш с връх Беслет. На северозапад хоризонтът достига до седловината Предела, която разделя Пирин и Рила.

В близост до селото са разположени тракийското светилище Бабяшка чука, както и върховете Велийца и Кавун тепе. Районът е предпочитан за планинско колоездене и мотоциклетизъм, благодарение на стръмните пътеки.

Заслон „Велийца“
Над Орцево се намира заслон „Велийца“, изграден изцяло с доброволен труд. Идеята за него идва от Муса Гулит от Орцево и Васил Тодев от сдружение „Байкария“. Автор на архитектурния проект е Николай Маринов, а строителството се осъществява в рамките на девет кампании през 2018 година.

Заслонът представлява дървена постройка с общо помещение – трапезария и преддверие на първия етаж, както и спалня за около 10 души. Пътят от селото до заслона отнема около 40 минути пеша.

Continue Reading

Previous: Отидох да посетя майка си за Деня на благодарността и тя не ме пусна в мазето – това, което открих там, ме остави в шок
Next: Деси и Калоян СКОЧИХА на Добрин и Мартин от Игри на волята

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.