Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-мистичната пещера в Странджа: Не сте виждали подобно място
  • Новини

Това е най-мистичната пещера в Странджа: Не сте виждали подобно място

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
stastwtqwhqwhqwhwq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Беше неделя, невероятно богат на впечатления ден. Ден, по време на който посетихме Гробницата на Бастет (за трети път), връх Градище – най-високият в българската част на Странджа (също за трети път) , тракийската куполна гробница в Мишкова нива (за втори път), където присъствахме на художествена възстановка на древен тракийски обичай, пещерата Света Марина, скалното оброчище Индипасха.

Пещера Света Марина се оказа наистина впечатляващо място – тайнствено, загадъчно, влажно и много свежо. Намира се в дълбок дол и представлява малка пещера със сводест вход, с лековита вода, капеща от тавана и стените, провиралка в единия край и параклис с аязмо в близост. Мястото някога е било тракийско светилище.

Къде се намира пещерата Света Марина и как се стига до нея

Пещерата Света Марина се намира много близо до гранична ограда с Турция, на около 25 километра източно от Малко Търново, на около 12 километра източно от село Сливарово и на около 10 километра южно от село Кости. До светилището водят черни пътища, които не са подходящи за лека кола. За ориентир, на места по черните пътища има указателни стрелки за пещерата и други интересни обекти в района. Най-добре да се отиде с джип. Може и пеша, но разстоянието не е малко и ще ви отиде цял ден. Освен това, добре е да имате водач, че понякога дори и местните се объркват из дебрите на Странджа.

Към пещерата
Към пещерата

Последната отсечка от маршрута към пещерата е тясна пътека, която се отделя от черния път и за около 5 минути ходене ви отвежда надолу в дола до беседка.

Над пещерата - беседка с параклис
Над пещерата – беседка с параклис

От там пещерата се вижда насреща – с интересен вход, като полукръг, отвътре блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, но вече е съвсем стръмна и хлъзгава, минава покрай голяма скала, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата.

Финалната стръмна пътечка към пещера Св. Марина
Финалната стръмна пътечка към пещера Св. Марина

А там се натъкваме на толкова свеж и чист влажен въздух, върху нас капе лековита вода.

Входът към пещера Света Марина
Входът към пещера Света Марина

Имайте предвид, че пещерата е много близо до граничната ограда и затова, преди да отидете, трябва да се регистрирате в Гранична полиция.

Може да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново за съдействие – за джип и беседа (срещу заплащане).

С какво е интересно мястото

Според предание, подобно на Индипасха, пещерата Света Марина била открита от овчар. Той имал сляп бик в стадото си, който прогледнал, след като потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.

В пещера Света Марина
В пещера Света Марина

Местните вярват, че силата на светицата се проявява най-мощно в нощта срещу празника ѝ. Бездетни и търсещи изцеление идвали при пещерата от предната вечер. Преспивали там, но ставали още преди изгрев слънце, влизали в пещерата да се помолят и да отпият по глътка и гърбом си тръгвали – без да се обръщат.

В пещерата
В пещерата

От стените и тавана на пещерата се стича лековита вода, събирана в съдове, по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички, за които се вярва, че носят късмет и здраве. Много хора си отчупват по една малка перличка и си я отнасят вкъщи за здраве.

Лековитата вода в пещера Света Марина в Странджа
Лековитата вода в пещера Света Марина в Странджа

В пещерата има и провиралка, но е доста нависоко и е трудно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с надежда за скорошна женитба. На брачни двойки не било позволено да се провират от там.

Света Марина

Според житието на светицата, тя била едва 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, за да се откаже от Христовата вяра, но тя не се отказала – молела се през цялото време, денем я изтезавали, а вечер от молитвите ѝ раните заздравявали.

В българската народна традиция света Марина се счита за сестра на свети Илия, господар на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, недалеч от него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се честват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си кога му се пада празникът, защото той празнувал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.

В Странджа има особена почит към двамата светии, те са нестинарски светци.

Света Марина е смятана за покровителка на водите и брака, светицата помагала на бездетни жени да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една от непознатите мистерии на Родопите: Това място е загадка за всички
Next: Големи промени в плащането на общите сметки и вноските за ремонт на етажната собственост в България

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.