Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този град в Европа, който се намира в две страни и има две имена
  • Новини

Този град в Европа, който се намира в две страни и има две имена

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvdsfvkdfbkfdknhgn.png

Град в Европа се превърна в атракция, след като местните разкриха, че реално се намира на територията на две държави. Да, четете добре! Има хора, които имат хол в една държава, докато други имат спалня в друга нация. Освен това граничната линия преминава през частни и обществени сгради.

Най-странният град в Европа
Белгийски град Baarle-Hertog е изключително трудно да се опише. Когато за първи път чуете хора да говорят за това място, смятате, че това е просто селище, отрязано от границата между Белгия и Холандия. Ако беше толкова просто….Но не е така.

Разходката из Баарле е уникално изживяване. Постоянно преминавате между Белгия и Холандия. Можете също така да видите, че няма непрекъснато номериране на къщите по белгийските и холандските улици. Име и номер на улицата могат да се появят, дори два пъти: веднъж в Баарле-Хертог и отново в Баарле-Насау. В къща границата минава точно през средата му!

Освен това, тъй като всяка къща трябва да плаща данъци в страната, в която се намира входната врата, стара традиция в Баарле е да се движи входната врата на няколко метра, ако това създаде по-благоприятна данъчна ситуация. Поради тази причина няколко семейства преместили вратата си от едната държава в другата.

Белгийски или холандски са?
Какво е нейното име. Влизате в селото и сте добре дошли не само в Баарле-Хертог, но и в Баарле-Насау. Това не са различни имена за едно и също място. Баарле-Хертог и Баарле-Насау са различни градове, но на същото място. Баарле-Хертог принадлежи на Белгия; Баарле-Насау принадлежи на Холандия.

Също толкова интересен е фактът, че Баарле-Хертог и Баарле-Насау се състоят от не по-малко от 30 Анклава. Анклав е земя, обкръжена от всички страни с територия на чужда държава. Ако тази земя е част от друга държава, то тя се нарича също и ексклав на тази друга държава. Примери за анклави: Ватикана и Сан Марино в Италия, Лесото в РЮА. Ако анклавът има излаз на море, тогава се нарича полуанклав (Из Уикипедия).

Така в нашия случаи нещата изглеждат ето така: 22 белгийски анклава, холандски анклав и седем холандски подклави. Резултатът е сложен социален, културен и икономически микс. Въпреки че има много белгийско-холандски организации, като библиотека и културен център, другите съоръжения намаляват. Има две противопожарни сгради, две църкви, две полицейски управления и двойни разпоредби за електричество и телефонни оператори.

Според Жулиен Лиманс от Баарле-Хертог, когато отива до банята, той трябва да премине границата: „Всеки път, когато отида до банята, трябва да премина границата. За щастие няма митнически контрол ”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Последната цифра от ЕГН-то, какво значи
Next: Важна новина за българските влакове! Всички пътуващи трябва да я прочетат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.