Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта
  • Новини

Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
gfnfgnfgnrnr.png

„Добротата ще спаси света!“

Много от нас правят добро на познати и непознати , но това понякога крие рискове. Човек никога не знае какво да очаква от човека срещу себе си.

Напоследък хората станаха лицемери и крият истинското си лице и същност.

Когато гумата на колата на тази стара дама се спукала, тя нямала идея как ще се прибере вкъщи. Времето било дъждовно, наоколо минавали малко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.

Млад мъж шофирал по селския път и видял стоящата встрани кола. Там, прегърбена, стояла жена, която изглеждала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.

Жената се притеснила, когато непознатият се приближил към нея. Какво ли е намислил? Да не би да иска да й помогне?

Но тъй като не можела да смени гумата сама, нямала друг избор. Дамата дала на мъжа резервната гума и той я сменил за няколко минути.

Жената благодарила на младежа и му предложила отплата за помощта . Мъжът категорично отказал предложената сума. Само й казал: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Брайън Андерсън и се отплатете с добро за добрината“.

С тези думи той си тръгнал. А старицата била толкова впечатлена от добротата на този човек, че чак свят й се завил. Качила се на колата си, пошофирала малко нагоре по пътя и спряла пред една закусвалня.

Там я посрещнала усмихната сервитьорка , която й предложила кърпа, за да изсуши мокрите си от дъжда коси. Старата дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно била много уморена, но въпреки това, изглеждала приветлива като най-приятния човек на Земята.

Възрастната жена си поръчала лимонада и бързо я изпила. После си спомнила за Брайън Андерсън. Оставила за напитката си 100-доларова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързо се изнизала от закусвалнята и отпътувала.

Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката лежали още 400 долара.

Сервитьорката се замаяла от изненада. Следващият месец щяло да се роди детето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в джоба си и довършила смяната си.

След няколко часа сервитьорката най-накрая, се прибрала вкъщи. Легнала в леглото и, мислейки колко й е провървяло днес, се навела към мъжа си, целунала го по челото и казала: „Обичам те, Брайън Андерсън!“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати
Next: Ще се затрием и без война! Днес на АМ Тракия към морето е ад

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.