Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той удари лика на Божията майка и веднага ослепя. В сетния му миг Тя му се явила
  • Новини

Той удари лика на Божията майка и веднага ослепя. В сетния му миг Тя му се явила

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
setnnniqw.png

Има такава невероятна икона Пресвета Богородица „Заклана“, за която мнозина не знаят. Това не е най-често срещаната икона, но с нея е свързана невероятна история.

Самата икона се намира във Ватопедския манастир на Света гора и по-конкретно в храма на Димитрий Солунски.

Eдин ден един от дяконите от този храм бил много уморен и нямал време да направи всичко, в резултат на което закъснял за хранене.

Пристигайки в трапезарията, на дякона било казано в доста строга форма, че трябвало да дойде навреме и сега няма как да се готви за него отделно.

Той бил много обиден от тази забележка и го обзела дива ярост, обърнал се и се върнал в храма.

Пристигайки в храма, той веднага се приближил до образа на Богородица и в сърцето си Й казал:

– Е, колко още мога да Ти служа, Богородице? Само работа и работа… А даже няма къшей хляб.. Работа, работа… И за какво е всичко това? Нямам нищо!

В ръцете на дякона имало нож и той с всичка сила ударил Нейния образ и уцелил право в една от страните на Богородица.

Какво било удивлението му и страха, когато от раната от иконата бликнала истинска кръв и лицето на Небесната царица побледняло.

Дяконът паднал пред образа на Богородица и в същия момент ослепял напълно. Треперел като Каин, ръцете и краката му били слаби… И накрая обезумял. Не разбирал, не можел да говори…

Тогава вестта за случилото се разнесла навсякъде. Игуменът на манастира отслужил служба и молебен за помилване на нещастния дякон.

И той и братята на манастира трябвало да се молят за нещастника много дълго време, цели три години. Тогава лудостта му преминала и той дошъл на себе си, прогледнал и дълбоко се разкаял за постъпката си.

Няколко години по-късно, преди смъртта му, самата Богородица му се явила и го зарадвала, че му е простено. Но в същото време тя го информирала, че при Второто пришествие на Христос смелата му ръка ще бъде осъдена.
И ето чудо!

На Атон има такава традиция след три години да се отваря мястото на упокоение. И в този ден се случила невероятна, но в същото време доста страшна гледка: всички кости на дякона била светли, а ръката, с която удари Небесната царица, била неразложена и черна.

И до ден днешен тази ръка се пази в манастира в памет на непонятната любов на Нашата Пресвета Богородица, която въпреки всичко ни прощава нанесените й обиди, волни и неволни.
Разбира се, тук е важно покаянието на самия грешник и молитвата за него.

Прости ни, Господи и Богородице, за всичките ни грехове.

Отвори вратите на милостта към нас, Пресвета Богородице, които се надяваме на Тебе, да не погинем, но да се избавим от бедите чрез Тебе, Ти си спасението на християнския род.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Киното потъна в скръб: Почина млад и обичан актьор
Next: Голяма трагедия край Варна: Баща загина, докато спасява сина си от вълните

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.