Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
  • Новини

Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
sfdkgdfklhkgfkhfghgfh.png

Истинско геройство извърши шофьор на училищен микробус, като спаси 10 деца, но издъхна зад волана от инфаркт. Трагедията се разиграла в понеделник следобед в кюстендилското село Слокощица.

54-годишният Румен Архипов прибирал ученици на възраст между 9 и 14 г., които учели в Кюстендил. Трима били от началното училище „Св. Кл. Охридски“, а останалите от Природо-математическата гимназия, които са в една сграда в града.

По пътя шофьорът усетил, че му прилошава. Успял да премине опасен участък от шосето с много остър и опасен завой и да овладее микробуса „Мерцедес“ да не се преобърне.

След около 200 метра навлязъл в Слокощица. Дръпнал ръчната спирачка и натиснал с двата крака педала на спирачката, за да убие скоростта. Рейсът се забил в кофа за боклук, а после в ограда на къща.Ентусиасти разчистиха от пущинака край Малко Търново паметника на граничаря-герой Павел Евтимов

В нея живеел полицаят Румен Костадинов, който бил на двора с жена си. Неговата дъщеря също пътувала в буса. Съпругата на полицая веднага се обадила на тел. 112. Костадинов на мига прескочил оградата и останал шокиран, защото не забелязал човек на шофьорското място.

Едва когато влязъл, видял водача, паднал настрани. Полицаят започнал да изважда едно по едно децата от буса. Те били много изплашени и не разбрали, че шофьорът е починал. На помощ се притекъл и съсед. Двамата с Костадинов опитали да реанимират шофьора, докато пристигнат две линейки.

„Чух удар и видях, че училищният автобус, в който бе и дъщеря ни, се е ударил в оградата ни. Децата бяха в шок. Дори и ние се изплашихме. Извадихме децата и със съседа пренесохме шофьора на тротоара. Започнах да му правя изкуствено дишане“, каза Костадинов пред „24 часа“.

Децата са невредими, но в шок. Психолози са започнали работа с тях, за да ги успокоят.

Те споделили, че шофьорът им бил любимец и обичали да се возят с него.
„Моят син също беше в буса. Всички са изплашени. Водачът е извършил геройство. Овладял е автомобила в последните мигове от живота си, можело е да се преобърне на 200 метра и да стане още по-голяма беля“, коментира кметът на Слокощица Румен Калфин.

„Поклон пред този човек, който с последните си сили се е опитвал и е съзнавал, че трябва да спаси децата“, каза директорката на началното училище „Св. Кл. Охридски“ Евелина Димитрова.

И директорката на ПМГ Екатерина Паскалева изрази благодарността си към водача на буса: „Светла му памет! В последните си минути е мислил за децата и е направил инцидента възможно най лек“.

Поклон пред паметта му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга рядко греши: късметът у дома идва с помощта на тези предмети
Next: Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.