Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
  • Новини

Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
sfdkgdfklhkgfkhfghgfh.png

Истинско геройство извърши шофьор на училищен микробус, като спаси 10 деца, но издъхна зад волана от инфаркт. Трагедията се разиграла в понеделник следобед в кюстендилското село Слокощица.

54-годишният Румен Архипов прибирал ученици на възраст между 9 и 14 г., които учели в Кюстендил. Трима били от началното училище „Св. Кл. Охридски“, а останалите от Природо-математическата гимназия, които са в една сграда в града.

По пътя шофьорът усетил, че му прилошава. Успял да премине опасен участък от шосето с много остър и опасен завой и да овладее микробуса „Мерцедес“ да не се преобърне.

След около 200 метра навлязъл в Слокощица. Дръпнал ръчната спирачка и натиснал с двата крака педала на спирачката, за да убие скоростта. Рейсът се забил в кофа за боклук, а после в ограда на къща.Ентусиасти разчистиха от пущинака край Малко Търново паметника на граничаря-герой Павел Евтимов

В нея живеел полицаят Румен Костадинов, който бил на двора с жена си. Неговата дъщеря също пътувала в буса. Съпругата на полицая веднага се обадила на тел. 112. Костадинов на мига прескочил оградата и останал шокиран, защото не забелязал човек на шофьорското място.

Едва когато влязъл, видял водача, паднал настрани. Полицаят започнал да изважда едно по едно децата от буса. Те били много изплашени и не разбрали, че шофьорът е починал. На помощ се притекъл и съсед. Двамата с Костадинов опитали да реанимират шофьора, докато пристигнат две линейки.

„Чух удар и видях, че училищният автобус, в който бе и дъщеря ни, се е ударил в оградата ни. Децата бяха в шок. Дори и ние се изплашихме. Извадихме децата и със съседа пренесохме шофьора на тротоара. Започнах да му правя изкуствено дишане“, каза Костадинов пред „24 часа“.

Децата са невредими, но в шок. Психолози са започнали работа с тях, за да ги успокоят.

Те споделили, че шофьорът им бил любимец и обичали да се возят с него.
„Моят син също беше в буса. Всички са изплашени. Водачът е извършил геройство. Овладял е автомобила в последните мигове от живота си, можело е да се преобърне на 200 метра и да стане още по-голяма беля“, коментира кметът на Слокощица Румен Калфин.

„Поклон пред този човек, който с последните си сили се е опитвал и е съзнавал, че трябва да спаси децата“, каза директорката на началното училище „Св. Кл. Охридски“ Евелина Димитрова.

И директорката на ПМГ Екатерина Паскалева изрази благодарността си към водача на буса: „Светла му памет! В последните си минути е мислил за децата и е направил инцидента възможно най лек“.

Поклон пред паметта му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга рядко греши: късметът у дома идва с помощта на тези предмети
Next: Най-довереният астролог на Гала зарадва всички българи с тази съдбовна прогноза за 2024

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.