Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Токев показа дъщеря си и разкри: Когато излязох от затвора и отидох на пазар за
  • Новини

Токев показа дъщеря си и разкри: Когато излязох от затвора и отидох на пазар за

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
tostktaksodas.jpg

Готвачът Андре Токев показа в национален ефир малката си дъщеря Елиза Токева.

От началото на годината до 20 юли известният кулинар беше в затвора, след като през ноември 2021 г. бе заловен да шофира пиян, с разкъсани гуми на автомобила си, само по джанти. Токев реши да се покае публично и да сключи споразумение с прокуратурата. И да лежи ефективно. Беше осъден на 10 месеца затвор, но впоследствие присъдата му беше намалена с три месеца.

На Коледа след поуката от живота Андре и Елиза Токеви се явиха заедно в студиото на “Преди обед” по bTV.

“Случилото се е прочетена и затворена страница. Разбира се, животът след тези събития се промени. Мисля, че сега нещата са още по-добре, защото някой път човек има нужда да се дръпне настрани.

Не изпускай тези оферти:

Или някой да го дръпне. И да осъзнае или преосъзнае смисъла на живота си. Пълната подкрепа – моето семейство беше винаги до мен не сто, а хиляда процента. И Елиза, и Рената, и моята съпруга много ми помогнаха, за да преодолеем тази задача. Даже сега се чувстваме още по-добре, защото това нещо ни сплоти още повече”, заяви Андре Токев.

“Не можеш да претегляш ситуацията, защото изпитваш винаги любов и уважение към родителите си, независимо какво се е случило. И това е най-важното, коет очовек трябва да запази през живота си. това са хора, които са те създали и са ти дали страшно много. В такива моменти трябва да разбереш, че подкрепата, която можеш да им даде, няма кой друг да им даде.

Имаше огромно разочарование, няма да го скрия. Беше ми много тежко да разбера и да осъзная, че точно тази фигура изведнъж прави не само грешка, но представата, изградена от него самия, се срутва пред очите ти. Опитах се да го погледна наново, със съвсем различни очи. Видях човек, който искрено съжалява. Човек, който не се предаде.

В тази ситуация много хора не само, че биха се предали, но биха избягали от отговорност. Той тогава ме погледна, каза: “Това е моето решение. Надявам се като семейство да останем всички заедно.” Защото има всякакви пътища – може да решим да не си говорим или да предприемем нещо друго. Радвам се. Намерихме съвсем нов път един към друг”, заяви Елиза Токева.

“Никога не съм имал съмнения в семейството си, защото ние сме много сплотени и си помагаме. Но имаше приятели, които наистина се отдръпнаха и видяха нещо различно в мен.

Имаше много хора, които коментираха случилото се, въпреки че не са в ситуацията. Днес е такъв празник, в който бих казал – в България трябва да се научим да даваме на хората втори шанс. Да умеем да прощаваме и да дадем на хората, които искат да се променят и да продължат напред, шанс да го направят. А не да не им създаваме почва за развитие и те пак да не намерят този правилен път”, добави Андре Токев.

Той каза, че не просто иска да започне на чисто, но и да помага на други хора да получават своя втори шанс в живота.

“Звучи малко странно, но дори като отида на пазар за зеленчуци, хора ме поздравяват, че съм поел отговорност и съм изтърпял наказанието си. Това ми дава сили. Искам това, което мога, в някакъв вид каузи да помогна и аз на хората да имат втори шанс. Или да помогна на деца. Или това, което правя в кухнята чрез храната. Аз правя удоволствие чрез храна, това мога най-добре да правя”, каза шеф Токев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рокада в Нова тв: Виктор Николаев аут от ефира
Next: Знаците на зодиака, за които 2023 ще бъде златна година: прогноза от Тамара Глоба

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.