Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тома Биков хвърли голяма бомба, ето с кого биха разговаряли ГЕРБ след вота
  • Новини

Тома Биков хвърли голяма бомба, ето с кого биха разговаряли ГЕРБ след вота

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
astasotasmtasmt.jpg

Имайки предвид, че отиваме на четвърти избори в рамките на година и половина, е нормално да няма такъв ентусиазъм за предизборната кампания. Причина вероятно е и това, че няма поле за дебат.

От ГЕРБ се оказваме без опонент в това да сблъскаме своите позиции и идеи. Това заяви пред Bulgaria ON AIR бившият депутат от ГЕРБ Тома Биков.

По думите му за разлика от останалите партии, от ГЕРБ-СДС са посочили откъде ще дойдат всички средства за предлаганите от тях социално-икономически мерки.

„Асен Василев направи три сбъркани бюджета. Когато приемахме първия, говорих в парламента и казах, че това е първа крачка към финансова криза.

Не изпускай тези оферти:

След това обаче той продължи в същия дух и то с груба некомпетентност“, коментира той. Според Биков цената за лошото управление на външния дълг ще бъде 1 млрд. лева за 7 години.

„Заплатите изобщо не са догонили нивата на инфлацията. Първата задача е България да има управление. Ще рискуваме, ако за втори път служебен кабинет предложи бюджет в парламент, в който няма мнозинство“, констатира той.

Бившият депутат подчерта, че пенсионната система е пред срив.

„В момента тя е поставена пред огромен риск“, категоричен бе.

Биков коментира и защо никоя от останалите партии не желае да се коалира с ГЕРБ-СДС.

„България трябва да има едно проевропейско управление, което да положи усилия да консолидира обществото в ситуация на най-различен вид кризи. Бихме се коалирали с този, които смята, че България трябва да има подобен тип управление“, поясни той.

В отговор на въпрос дали такъв партньор биха били от „Продължаваме промяната“, Биков заяви, че не знае на каква тема би могъл да разговаря с тях.

„Осем месеца бяхме колеги с тях, нямам нищо против конкретните хора, които бяха в Народното събрание. Не успях да разбера какво искат и за какво се борят.

Трябва да говорим с всеки не за съставяне на правителство, а за нормализиране и възстановяване на политическия диалог“, смята бившият депутат.

„Г-н Борисов е един от малкото хора в ГЕРБ, които имат достатъчно дебели нерви да изтърпи част от тези партии. Трудно друг човек, освен него, би говорил с тези партии“, отговори Биков на изказванията на Даниел Лорер, че „Продължаваме промяната“ биха разговаряли с ГЕРБ, ако Борисов не е в състава.

Той не отхвърли възможността партията да разговаря с ДПС, тъй като смята, че трябва да се разговаря с всички – независимо дали са в опозицията, или управлението.

Още политика:

Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев се срещнаха с граждани в центъра на София, предаде репортер на Novini.bg.

Скъпи приятели, имам само едно съобщение към вас – благодаря ви, че сме заедно. Обещаваме ви, че рано или късно промяната ще бъде направена.

На 2 октомври имаме огромен избор – България напред, България – модерна, България – европейска, България без кражби, България без корупция или България на чекмеджета, България на кюлчета, България на „наши“ хора, България на мафиотите, България на всичко това, което ние не искаме да бъде.

Обещаваме ви борба до дупка.

Ще победим заедно. Вярвам, че след 2 октомври ще се поздравим отново, обърна се Петков към събралите се граждани.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 25-годишна мистерия: Къде е Съвестин от Люлин
Next: От последните минути: Силно земетресение разтресе Румъния

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.