Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топясновидката Щерона: Магистрала Тракия е залята с проклятия
  • Новини

Топясновидката Щерона: Магистрала Тракия е залята с проклятия

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
bfdghfghtrhtrh.jpg

Щерона Ваклушева е сред най-възрастните гадателки у нас. Придобива слава сред елита още по времето на социализма, когато спасява живота на Тодор Живков.

Съдбата ѝ се преобръща през 1981 г. 12 пъти я оперират, вадят ѝ огромна миома, но после я захвърлят в моргата. “Тогава усетих, че духът ми се отделя от тялото. От оня свят ме върна Исус Христос. Божият син ми се яви, загърнат в червена мантия, и ми каза, че болестта ми е от черна магия.

Отведе ме малко на оня свят, където видях килията си с номер 27. После ми каза къде се намира заклинанието и ме върна обратно тук сред хората”, разказва леля Щерона. Оттогава започва да открива всякакви магии. Не е имало случай да установи черната магия и после да не я намери на мястото, което е посочила предварително.

 

“От 2-3 години народът масово си отива от магии. Вярвайте. Навъди се много лъжлив народ, който обира хората и им обещава, че ще им развали магиите. После клетниците идват при мен едва ли не, когато вече умират. Тогава виждам, че не мога да им помогна. Между другото магистрала “Тракия” е залята с магии, що народ се изтрепа там”, разказва Щерона, която твърди, че най-много прокоби се правят за смърт.

“Най-опасни са живачните магии.

 

Живакът те пие, никой не може да ти помогне. Удря дебелото черво, простатата, черния, белия дроб. Хвърлят го пред входна врата. И като стъпиш върху него с двата крака – живакът е вече в теб.

Започват краката да те болят и парят, стига болката до стомаха, дробовете. И започва страданието. Тръгваш по лекари, но те от магии не разбират. Колко доценти и професори идват при мен за помощ.

И така се появяват ракови заболявания, метастази. Някои с носилки ги носят, едва дишат. Аз се моля на Бог да ми помогне. Той ми казва кога мога да се застъпя и хората оживяват. Стига навреме да е открита магията. Мине ли време, тя дава пробив като куршум. А има ли пробив, аз не мога да помогна”, споделя ясновидката.

 

Щерона разкрива, че черните магии се правят от турските ходжи, които вземали по 2-3 хиляди лева за услугата. “Магията може да се сложи на праг, в кладенец, в гроб. Ти може да си в Америка. Аз отивам с твоите данни при ходжата и го лъжа нещо.

И той вижда, че може да те умори. Бях в една къща в Костенец, Пловдивско. 9 некролога на вратите налепени – от най-стария до 6-месечно бебе бяха мъртви. И не могат да продадат къщата, въпреки че е възхитително хубава, защото хората се страхуват от проклятието.

 

Викнаха ме да го изчистя. Открих в едно бурканче от детски храни 9 магии напускани.

Затворено бурканчето и заровено под бял бор. Като изчистих магията, купувачът видя за какво става дума. Дори кметът ми благодари”, споделя за един от случаите в практиката си Щерона, при която са идвали десетки знаменитости, лекари и политици за помощ

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж удари девойка във Варна, часове по-късно момче го намери и го ликвидира
Next: Извънредно! Рашидов хвърли оставка като депутат, напуска и ГЕРБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.