Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Торене с пепел – ето за кои растения е пагубно
  • Новини

Торене с пепел – ето за кои растения е пагубно

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
trarosofdfkvkfdbkgf.png

Не всички градински растения понасят добре торенето с пепел. Някои могат да бъдат увредени от твърде големи количества от тази съставка. Ако планирате да използвате пепел като тор, имайте предвид, че някои растения не понасят алкална среда или излишък от калий и соли. Ето някои от тях.

Растенията, които не трябва да торите с пепел Азалия, рододендрон, камелия, хедър и боровинка – тези растения предпочитат кисела почва и могат да страдат от излишък на алкали, когато използвате пепел за подхранването им. Картофи, домати, краставици, патладжани и чушки – тези растения не обичат излишния калий, който може да се натрупа в почвата с честа употреба на пепел.

Магданоз, копър, мента, босилек и лайка – тези растения не обичат излишните соли, които могат да увредят корените им. Ако искате да използвате пепел като тор, ето няколко съвета, които ще ви помогнат да избегнете негативни последици: Използвайте пестеливо пепелта, без да преовлажнявате почвата. Преди да използвате пепел, разберете какво pH предпочитат вашите растения. Не използвайте пепел за растения, които не обичат алкална среда, излишък на калий или соли.

Преди да използвате пепелта, проверете я за наличие на тежки метали и други вредни вещества в нея. Коментираната съставка е отличен органо-минерален тор, с който можете да извършвате както кореново, така и листно подхранване. Не се препоръчва нейното смесване с органични и амонячни торове (за да се избегнат загуби на амоняк), както и с водоразтворими фосфатни торове (пепелта намалява усвояването на фосфатите от растенията). Всички семена могат да бъдат накиснати в инфузия на пепел (като стимулант на растежа) преди засаждане.

За целта 3 супени лъжици от прахообразната съставка се разтваря в 1 литър вода в продължение на една седмица, като периодично се разклаща, за да се осигури равномерно разтваряне на частиците. Прецедената запарка се разрежда с вода 1:3 преди употреба. Разтвор със сапун ( от 4 супени лъжици пепел + 2 супени лъжици вода, към които се добавя 1/3 парче сапун за пране, разтворен в 2 литра топла вода) се напръсква върху градински растения, за да ги предпази от пъпкови акари, лукови и морковени мухи , гъсеници.

Прахът от пепел се използва за опрашване на картофени клубени преди засаждане (1 кг на 30 кг клубени) и поръсване на части от месести коренища на цветни луковици при разделянето им.

Сухата пепел се разпръсква директно под растенията, ако са нападнати от охлюви – безгръбначните обикновено отказват да се движат по такъв „килим“. Можете също така да поръсите тази съставка върху растенията, увредени от бяло и сиво гниене и брашнеста мана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само това не беше правил Ники Василковски в ефир: Ще запаля…
Next: Откриха стар ръкопис от Родопите с плашещо сказание: България изчезва през 2084 г.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.