Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си
  • Новини

Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
tqrasrasrwrw.png

Голяма караница стана в студиото на сутрешния блок на bTV между Тошко Йорданов от ИТН и Златимир Йочев.

Водещият сам предизвика острия тон на разговора, като първият му въпрос беше защо Йорданов не се здрависал с предишния гост, Кристиан Вигенин от БСП. „Бяхте коалиционен партньор в едни момент“, напомни уж мимоходом Йочев. Депутатът пък веднага реагира и заяви, че така се правят манипулациите.

„Здрависах се г-н Вигенин, ако искате мога да изляза да се здрависам пак“, отвърна Тошко Йорданов, заплашвайки да напусне студиото. Започвайки по този начин, интервюто продължи с постоянни заяждания и на моменти с обиди между водещ и гост.

Тошко Йорданов заяви, че ПП са откраднали идеята на ИТН броят на мандатите на кметовете да се ограничи. Златимир Йочев пък коментира, че ИТН също са откраднали идеята от Татяна Дончева. По нататък в разговора той отново я спомена, този път за това, че е осъдила депутатът от ИТН по друг повод.

Йорданов започна пък просто да обижда Йочев, като заяви, че въпросите му са глупави, че не е подготвен и в крайна сметка, че цялата bTV (както и Нова телевизия, според него) е „наведена“ на управляващите. Водещият му отвърна да не използва квалификации, но Йорданов не се трогна.

Депутатът беше особено остър към ПП-ДБ заради предложението националния празник да е 24 май, а не 3 март. „Тези хора не са българи в главите си“, коментира Тошко Йорданов. Той заяви, че на всички народи на Балканите националните празници показват края на Османското владичество и затова примерът с Деня на бастилията във Франиция е тъп, тъй като там е нямало такова.

Йочев се заяде на свой ред с това, че ИТН се сближава с „Възраждане“, което пък още повече настърви Тошко Йорданов. В един момент той мина в контраатака. „Не бягайте по тъча!“, заяви депутатът на водещия: „Не бягам по тъча, като таран тичам и ще…“, ядоса се в отговор Злати Йочев, но не довърши изречението.

В края на разговора водещият реши да притесни Тошко Йорданов с въпрос защо Слави Трифонов не е депутат и не е в парламента, като подчерта, че според него смс-ите не са нормална комуникация. Представителят на ИТН директно заяви, че това си е тяхна работа. „Така е по-добре, човек с парламента се обуначва всеки ден“, заяви Тошко Йорданов. Разговорът завърши враждебно, с констатацията, че двамата някога са били колеги, но вече не си дължат никакво уважение.

Тошко Йорданов заяви на Златимир Йочев, че е “наведен”. Специално заради вас ще се изправим, отвърна Йочев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседката си остъкли балкона и ме покани на гости да ми се похвали, не съм вярвала, че ще го кажа, но е божествено
Next: Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.