Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Опечаленото семейство на 31-г Митко подготвя погребението му, вместо веселба за ЧНГ
  • Новини

Трагедия: Опечаленото семейство на 31-г Митко подготвя погребението му, вместо веселба за ЧНГ

Иван Димитров Пешев декември 31, 2022
dimiturmaririrnov.png

Вместо да се подготвя за празничното посрещане на Нова година, семейството на Димитър Маринов от Джулюница организира погребението му.

31-годишният мъж си отиде от този свят неочаквано на 27 декември, а близките предполагат, че причината за фаталния край е лекарска грешка. Той е лекуван в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново, от където са категорични, че е направено всичко възможно за спасяването му, съобщава „Борба“.

Неволите за Димитър започват на 12 декември, когато състоянието му се влошава, заради симптоми на остра вирусна инфекция. Личният му лекар издава направление за хоспитализация в търновската болница. Постъпва с температура, болки в гърлото, гадене, безапетитие, отпадналост, болки по тялото. При приемането е в увредено общо състояние, обяснява медицинският директор на лечебното заведение д-р Галина Гарева.

„Фебрилен. Интоксикиран. Не повръща. Тахикардична сърдечна дейност, п-100уд/мин. РР 120/80. Изследване: CoV-2 IgG- POSITIVE. От рентгенографията на бял дроб – дясно паракардиално се обективизира инфилтративно засенчване – при клинична картина пневмония декстра.

Не изпускай тези оферти:

Лечението на Димитър Маринов в отделението по инфекциозни болести е по клинична пътека № 104 и продължава 7 дни, при минимален болничен престой по клиничната пътека от 3 дни, т. е. пациентът не е изписан поради изтичане на клиничната пътека. Проведена е терапия с антивирусни препарати, вливания, антибиотици, антипиретици, витамини”, коментира болничната шефка.

На 20 декември 31-годишният мъж е изписан след подобряване на общото състояние и лабораторните показатели. Вече няма висока температура, не повръща, главоболието е отминало. Същата нощ обаче състоянието му рязко се влошава. Изведнъж започва да говори несвързано, появили се неволеви потрепвания, станал объркан и съпругата му подала сигнал на телефон 112. Екип на Спешна помощ го транспортира в МОБАЛ, където прави два поредни гърча.

„След консулт с невролог и реаниматор го приемат в реанимация в увредено общо състояние. Фебрилен 37,5. Неконтактен. Кома GCS- 7-8 точки. Глава правилна конфигурация. Гръден кош и двете половини вземат активно участие в дишането, тахидиспнеичен. Тахикардичен-135 уд./мин RR170/82”, обяснява още д-р Гарева.

В продължение на 7 дни състоянието му е изключително тежко. Близките настояват Димитър да бъде прегледан от външен специалист, но от клиниката им обяснили, че имат ресурса да се справят сами. Семейството твърди, че се обърнали към лидера на политическа партия, който да им съдейства за консултация с медик от друга болница и малко преди прегледа, мъжът издъхва.

„Считаме, че се касае за вирусен енцефалит с неясна етиология, прекарана недиагностицирана КОВИД 19 инфекция. При постъпване в ОАИЛ състоянието на пациента е било с крайно лоша прогноза, независимо от провежданото лечение, което е в съответствие с действащите терапевтични алгоритми”, допълва д-р Гарева.

Очакват се резултатите от аутопсията на Димитър, а погребението ще бъде в събота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва да го знаете: Какво означава ако шофьорът в насрещното с скръстил ръцети си зад волана
Next: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.