Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
  • Без категория

Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
fdsbfdsbfdbfbfgbfgb

Съдбата на младо момиче, която избра смъртта пред болестта, разтърси света – Ноа Потовен получи право на евтаназия и тя беше извършена преди ден, съобщиха „Дейли мейл“ и „Таймс“

Лекарите са поставили смъртоносната инжекция само ден, след като момичето навършило 17 години, защото по закон именно от тази възраст холандските граждани имат право да вземат решение за евтаназия без съгласието на родителите си.

Майка й и баща й обаче не знаели за нейното решение и изпаднали в шок, когато научили малко преди евтаназията. Те случайно намерили в стаята й няколко прощални писма, които оставила за тях и приятелите си и в които обяснява защо е стигнала до този избор. След това Ноа отправила и разтърсващо послание в социалната мрежа, в което заявила, че всичко това е резултат на безнадеждно и непоносимо психическо страдание и че до 10 дни ще умре.

„Свършва се. Не съм истински жива от толкова дълго време. Дишам, но не живея!“, написала Ноа, която от известно време спряла да се храни и дори да пие вода, след като миналата година била приета в болница в тежко състояние с поднормено тегло и поставена в кома на изкуствено хранене.

Тя е страдала от посттравматичен стрес, депресия и анорексия, предизвикани от насилие в детството й. Когато била на 11 години била нападната от свой съученик на парти, а на 14 – изнасилена от двама души. Скрила обаче тези факти от родителите си, защото я било срам.

Преди да умре, Ноа си направила списък с 15 неща, които да направи – като да кара за първи път скутер, да си направи татуировка, да пие алкохол и да пуши цигара.

Миналата година е публикувана книгата на Ноа „Да побеждаваш или да се учиш“, в която описва как преживява болката и страха всеки ден отново и отново и как в живота си на изолация се чувства почти като престъпник, макар никога да не е откраднала дори дори сладкиш от магазин. Тя се превръща в бестселър и е определяна като „най-тъжната книга“ на десетилетието.

Холандската депутатка Лиза Вестервелд, която е посетила Ноа преди смъртта й, каза, че е много силно впечатлена от нейната сила.

„Никога няма да я забравя. Ще продължим борбата й“, заяви Вестерелд пред местните медии.

Всъщност според холандския закон на евтаназията право имат всички, които са навършили 12 години, но само в случаи, когато заболяванията им са несъвместими с живота. През 2017 г. 6,5 хиляди души са избрали смъртта, възползвайки се от закона – това прави около 4,5% от всички смъртни случаи в страната.

Евтаназията е позволена и в Белгия, където миналата година лекари прекратиха живота на две тежко болни момчета – на 9 и 11 години. Децата станаха най-малките пациенти, на които са поставени смъртоносните инжекции.

У нас парламентът отхвърли идеята „сладката смърт“ да бъде разрешена и в България.

Continue Reading

Previous: Най-голямата икономика в Европа преживява невиждан срив на имотите
Next: Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.