Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е огромна! Стана ясно кой е 20 г. българин, убит в Лондон
  • Новини

Трагедията е огромна! Стана ясно кой е 20 г. българин, убит в Лондон

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
fdsgdfgreger.png

25-годишният Морис Джоунс от Солсбъри е обвиняем за убийството

20-годишният българин Цветомир Генов е загинал след нападение с нож в Гейнсбъро Клоуз, Солсбъри на 22 август, съобщават от полицията в Уолтшир.

Обвиняем за убийството е 25-годишният Морис Джоунс, който се очаква да се яви в Кралския съд в Солсбъри за предварително изслушване на 14 декември, уточнява Би Би Си.

Българинът е намушкан с нож малко преди обяд на улица в Солсбъри. Оказана му е спешна помощ, но е обявен за мъртъв на мястото на инцидента. Полицията в Уилтшър смята, че заподозреният е познат на жертвата.

На сайта на полицията в Уилтшър е публикувано послание от семейството на 20-годишния Цветомир Генов: „Изгубихме нашия първороден невероятен син Цветомир внезапно и това е наистина труден момент за нашето семейство. Той е брат на две момчета, а също и баща на малко момче.

Все още не искаме да вярваме, че той вече не е тук и той никога няма да се върне и ние никога повече няма да видим усмивката му, няма да чуем гласа му, малкото му момче ще трябва да расте без баща си….Това е трудно и болезнено, тъжно и сърцераздирателно.

Той ще остане завинаги на 20, тъй като някой ни го отне по толкова жесток и ужасен начин.

Мъж е обвинен в убийството му, но това няма да върне Цветомир обратно. Мисълта, че сега трябва да живеем без него, е тежка. Никой не трябва да преминава през това…

„Бихме искали да благодарим на полицията в Уилтшър за тяхната упорита работа, това означава много за нас.

Също така сме благодарни на цялата общност, приятели и всички, които са с нас в този труден момент, и бихме искали да им благодарим за подкрепата, за съпричастните картички и цветята.

„Все още пристигат, хората дори ни носят топла храна. Нямаме думи за това. Каквото и да кажем, няма да е достатъчно! „Прекрасно е да видя толкова много хора, които мислят за Цветомир и нас.

Много хора се свързват с нас и това наистина се оценява, хора, които не познаваме, плачеха и се молеха за нашия син и ни предлагаха помощ“, пишат още от семейството на Цветомир Генов.

Младият българин и семейството му живеят в Обединеното кралство от много годни. Българското посолство в Лондон е оказало съдействие на роднините на момчето.

Тази новина идва ден, след като стана ясно, че трима младежи са признати за виновни за убийството на български студент в Лондон. 21-годишният Габриел Стоянов беше прободен смъртоносно след свада в автобус през ноември миналата година.

От разследването са установили, че мотивът е, цитирам: „Отмъщение за незначителна пиянска шега“.

В автобуса Габриел се е закачал с младежите и е плеснал по ухото на един от тях. Последвала атака от тяхна страна. Извършителите са на възраст 15, 17 и 18 години.

Две от момчетата са осъдени за предумишлено убийство, а 15-годишният ще отговаря за непредумишлено убийство“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново земетресение в България, ето къде е епицентърът
Next: Радев с тежки думи към правителството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.