Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е страшна: 114 изгорели сватбари, сред тях и деца
  • Новини

Трагедията е страшна: 114 изгорели сватбари, сред тях и деца

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
gsdfgfhfhdgfhtrrt.jpg

Най-малко 114 души бяха изпепелени, а 150 бяха ранените при избухналия пожар в сватбена зала снощи в 23 часа, в Хамдания, град източно от Мосул, Северен Ирак, съобщи Анадолска агенция (АА).

 

Пожарът очевидно е причинен от фойерверки, изстреляни по случай събитието на което са присъствали над 800 гости.

 

Властите заявиха, че броят на жертвите може да се увеличи драматично, тъй като под отломките на срутилия се таван на салона все още може да има хора, а сред тези които са откарани в болница има много в критично състояние.

 

Няма официално изявление за причината за пожара, но телевизионният новинарски канал Rudaw излъчи кадри, показващи как фойерверки се изстрелват в салона и подпалват полилей.

След пожара се виждат само овъглени отломки.

Оцелелите бяха докарани в местните болници и получиха първа помощ. Много хора са обгазени от дима.

 

Сред изгорелите има и деца. Сирените на линейките виеха часове след пожара, докато парамедиците извеждаха ранените.

 

 

Много пожарни екипи и линейки от околните провинции бяха изпратени в зоната на пожара. Беше обявено, че министърът на вътрешните работи на Ирак Абдулемир Шаммари също ще отиде днес в региона.

 

Кадри, показани в местни телевизионни мрежи, показаха булката и младоженеца на дансинга, когато пожарът започна във вторник вечерта, зашеметени от гледката на горящите отломки.

 

„Точно щяха да танцуват бавен танц и тогава бяха запалени фойерверките за танца. След това салонът се запали“, заяви една ранена жена пред медиите от болнична носилка.

 

Друг мъж, ранен при пожара, докато се лекуваше в болницата, също описа трагедията по подобен начин. Той сподели, че пожарът е започнал, докато двойката се е подготвяла за своя бавен танц. „Организаторите запалиха фойерверки. Те стигнаха до тавана, който се запали. Цялата зала пламна за секунди“.

 

Местните здравни служители съобщават тази сутрин за 114 загинали, въпреки че федералните власти не актуализираха твърдението си от „поне 100 убити“.

Говорителят на здравното министерство Сейф ал Бадр посочи броя на ранените на поне 150 в по-ранно изявление, предадено от държавната Иракска новинарска агенция. Непотвърдени източници споменават за 500 ранени сватбари.

 

 

„Полагат се всички усилия за оказване на помощ на засегнатите от нещастния инцидент“, заяви Ал Бадр. Ахмед Дубардани, здравен служител в провинцията сподели, че много от ранените са получили сериозни изгаряния.

 

Агенциите тиражираха противоречиви данни за състоянието на булката и младоженеца, според някои те са сред жертвите, но официалните власти твърдят, че да сега няма информация те да са сред загиналите.

 

„По-голямата част от тях бяха напълно изгорени, а на някои други 50 до 60% от телата им бяха изгорени“, допълни Дубардани. „Повечето от тях не бяха в добро състояние.“

 

Премиерът Мохамед Шиа ал-Судани нареди разследване на пожара и поиска от служителите на вътрешните работи и здравеопазването на страната да осигурят реда в района, както и да проследят подробно случая и да бъдат открити отговорните за трагедията, се казва в изявление на неговия кабинет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо
Next: Отиде си още едно от светилата в Пирогов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.