Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България
  • Новини

ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
deputautuauta.png

Украинският независим депутат Олексей Гончаренко обяви сензационно във фейсбук профила си, че страната му получава цели 30 изтребителя от България на фона на категоричната заявка от премиера Кирил Петков по-рано днес, че София не планира изпращането нито на военна техника, нито на личен състав към Киев за дефанзива на руската инвазия.

Гончаренко обаче съобщава, че армията на Володимир Зеленски ще се сдобие с цели 16 МиГ-29 и 14 Су-25 от нас. Официално в българските Военновъздушни сили в момента оперират 6 МиГ-а (възможно е да са 5), след като един се разби миналата година, а полк. Валентин Терзиев загина печално в Черно море на борда му, и 15 Су-25. Това на практика означава според думите на Гончаренко, че България изпраща целия си състав от налична и резервна техника на бойната си авиация

Темата се оказа основна в дебата „за“ или „против“ смяната на отбранителния министър Стефан Янев днес в разгара на войната на Русия срещу Украйна. Спекулации сочат, че той е настоял България да не се съгласява да изпраща бойна техника към Киев, заради което всъщност била поискана и оставката му. По-късно обаче лично Петков увери, че това били „пълни глупости“.

Ето как обаче прияте на украинския депутат, бивш член на групата на експрезидента Петро Порошенко, хвали България:

„Благодаря за орлите, България! Това е наистина страхотно! Самолети от България ще защитават и защитават украинската земя, където са погребани двамата Велики ханове на България!“. Орлите съставът на ВВС у нас нарича пилотите си и техниката си.

На авиобаза Граф Игнатиево днес са се надигнали десетки гласове срещу подобен развой, който би довлошил отношенията на България с Русия в конфликта. Ето какво написа кап. Мария Вашкова по повода:

„Как да ви го обясня, г-н Харвард… Имам 21 години в армията. 38 години живот в България.

Откакто съм във ВВС, и в частност, в Граф Игнатиево (16 години), ние тази авиация я крепим НАПУК!

Свястно политическо ръководство рядко виждахме. Имаме не знам колко натрупан извънреден труд, не знам колко удължен ресурс, защото политиците абдикираха от грижата за армията. Пазим си небето и държавата трудно, но отлично. Да, ама от външни нарушители. От такива като вас не можем да си опазим суверенитета.

Ако не е това, че ще ни подарите самолетите, които за нас са като деца, които НИЕ сме отгледали и НИЕ държим живи, то ще измислите друга беля. Я ще дадете база, я ще прехвърлите хора… Колко служба имате в казармата? Клел ли сте се в знаме? Мъчно ви било за децата в Украйна.

За всички деца ми е мъчно. И за моето ми е мъчно, ама на вас не ви е! За нито едно българско дете явно не ви е, щото вашите куфари и самолетчета са готови да ви изведат от тук! Махнете ли Янев, пътник сте и вие!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин се превърна в най-мразения човек в света. Дори в България одобрението за него се срива рязко
Next: България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.