Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България
  • Новини

ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
deputautuauta.png

Украинският независим депутат Олексей Гончаренко обяви сензационно във фейсбук профила си, че страната му получава цели 30 изтребителя от България на фона на категоричната заявка от премиера Кирил Петков по-рано днес, че София не планира изпращането нито на военна техника, нито на личен състав към Киев за дефанзива на руската инвазия.

Гончаренко обаче съобщава, че армията на Володимир Зеленски ще се сдобие с цели 16 МиГ-29 и 14 Су-25 от нас. Официално в българските Военновъздушни сили в момента оперират 6 МиГ-а (възможно е да са 5), след като един се разби миналата година, а полк. Валентин Терзиев загина печално в Черно море на борда му, и 15 Су-25. Това на практика означава според думите на Гончаренко, че България изпраща целия си състав от налична и резервна техника на бойната си авиация

Темата се оказа основна в дебата „за“ или „против“ смяната на отбранителния министър Стефан Янев днес в разгара на войната на Русия срещу Украйна. Спекулации сочат, че той е настоял България да не се съгласява да изпраща бойна техника към Киев, заради което всъщност била поискана и оставката му. По-късно обаче лично Петков увери, че това били „пълни глупости“.

Ето как обаче прияте на украинския депутат, бивш член на групата на експрезидента Петро Порошенко, хвали България:

„Благодаря за орлите, България! Това е наистина страхотно! Самолети от България ще защитават и защитават украинската земя, където са погребани двамата Велики ханове на България!“. Орлите съставът на ВВС у нас нарича пилотите си и техниката си.

На авиобаза Граф Игнатиево днес са се надигнали десетки гласове срещу подобен развой, който би довлошил отношенията на България с Русия в конфликта. Ето какво написа кап. Мария Вашкова по повода:

„Как да ви го обясня, г-н Харвард… Имам 21 години в армията. 38 години живот в България.

Откакто съм във ВВС, и в частност, в Граф Игнатиево (16 години), ние тази авиация я крепим НАПУК!

Свястно политическо ръководство рядко виждахме. Имаме не знам колко натрупан извънреден труд, не знам колко удължен ресурс, защото политиците абдикираха от грижата за армията. Пазим си небето и държавата трудно, но отлично. Да, ама от външни нарушители. От такива като вас не можем да си опазим суверенитета.

Ако не е това, че ще ни подарите самолетите, които за нас са като деца, които НИЕ сме отгледали и НИЕ държим живи, то ще измислите друга беля. Я ще дадете база, я ще прехвърлите хора… Колко служба имате в казармата? Клел ли сте се в знаме? Мъчно ви било за децата в Украйна.

За всички деца ми е мъчно. И за моето ми е мъчно, ама на вас не ви е! За нито едно българско дете явно не ви е, щото вашите куфари и самолетчета са готови да ви изведат от тук! Махнете ли Янев, пътник сте и вие!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин се превърна в най-мразения човек в света. Дори в България одобрението за него се срива рязко
Next: България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.