Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трогателната история на една силна българка: Ирина от Бургас, която се грижи сама за трите си деца и 250 бивола
  • Новини

Трогателната история на една силна българка: Ирина от Бургас, която се грижи сама за трите си деца и 250 бивола

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
irairnarnar.jpg

Докато разказва за съдбата си и колко щастлива е била със своя съпруг, с когото е заживяла от ученичка, само по очите човек може да усети тъгата й

Една истински силна жена, поела на гърба си огромен товар, който обаче носи с усмивка на лицето и не показва на света, когато й тежи. 36-годишната Ирина Никова сама се грижи за 250 биволи от автохонната порода Българска Мурра в село Трояново, община Камено, както и за трите си деца, с които живее в Бургас и всеки ден й се налага да пътува.

Фермата е създадена от нейния съпруг и баща му, но след като преди 6 години половинката й внезапно си отива от този свят, разбра Скандални. Тогава вместо да продаде бизнеса и да заживее спокоен живот в града, Ирина поема изцяло грижите за животновъдството. Казва, че никога не би се отказала, научила се на всичко след смъртта на съпруга си – Ирина дои животните, храни ги, чисти, пасе, може всичко, свързано с отглеждането на едно стопанство.

Животните си имат и имена – Мария, Марияна, Лиска и т.н., а Ирина споделя, че те са второто нещо, което най-много обича в живота си, след нейните деца, разбира се. Отглежда ги за мляко, което всеки ден мандрите изкупуват сурово.

„Имаме два животновъдно обекта. Тук съм на разположение 24 часа, всеки ден. Мога да свършва всичко сама по грижите за животните”, разказва Ирина в предаването „Нищо лично“ по Нова телевизия.

Ирина живее в Бургас. Всеки ден, след като остави децата си в училище, тя се захваща с работата във фермата. А усмивката не слиза от лицето й. Докато разказва за съдбата си и колко щастлива е била със своя съпруг, с когото е заживяла от ученичка, само по очите човек може да усети тъгата й.

„Това е начинът ми на живот, не ми пречи и ми харесва”, казва младата жена, за която още в началото журналистът отбелязва, че може би е най-красивата биволарка в България.

Преди да се захване с нелеката задача по отглеждането на животните Ирина отново работи в сектора, но се занимава предимно с документация. И макар да живее на морето, през последните 6 години споделя, че е ходила на плаж не повече от 10 – 15 пъти, фермата е нейното хоби. Лятото се набавяла храната за животните и тогава тя имала много повече работа, затова и нямала време за отдих.

„Успях да се справя, благодарение на подкрепата на приятелите си”, споделя още тя.

Източник: Флагман

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Просто кажете тези думи и ще изгоните от вашия дом злото и завистта: Пробвайте, тази молитва към Архангел Михаил работи
Next: Извънредно! Страшен инцидент в 10-г. дете в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.