Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трудовите книжки отпадат!
  • Новини

Трудовите книжки отпадат!

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
trudkdadnaaka.jpg

Държавата, а и частният бизнес, имат нужда от повече експерти по киберсигурност, обяви министърът на електронното управление Божидар Божанов на срещи със студенти от Пловдивския университет и IT общността в Пловдив.

Киберсигурността на България е един от основните приоритети на МЕУ, а необходимостта от подобряването й се усеща най-силно в последните месеци, когато бяха атакувани сайтове на държавни институции.

“Атаките зачестяват от началото на войната в Украйна. “Български пощи“ и няколко други институции са жертва на кибератаки, но такива има и в частния сектор. На държавата, а и на бизнеса, им трябват повече експерти по киберсигурност и повече управленски кадри, които да разбират нуждата от инвестиции в киберсигурност“, каза той по време на срещата с IT специалистите от града.

Друг актуален въпрос, който придоби нова актуалност покрай бежанската вълна от войната в Украйна, е издаването на сини карти и възможността България да привлича специалисти от държави извън ЕС.

“В момента процесът отнема 8-9 месеца. Вече се работи по законодателни промени, които да доведат до намаляване на бюрокрацията и ефективното забързване на процеса, когато трябва да се наеме квалифициран служител“, коментира той.

Министър Божанов припомни, че техническата спецификация на електронната идентификация вече е обявена за публично обсъждане. Когато тя заработи всички граждани и представителите на бизнеса ще могат да използват електронни услуги бързо, лесно и удобно, без да се борят с КЕП.
“Експертната общност ще може да проследи всеки документ по изпълнението на проекта, включително и кода, и ще може да контролира дали правим всичко правилно. Надяваме се електронната идентификация да бъде готова в следващите шест месеца“, коментира той.

Божидар Божанов припомни, че се работи за отпадането на все по-голяма част от административната тежест, като вече са внесени промени в Закона за МВР за отпадането на синия талон на шофьорите.
“Предвиждаме изменение и на други закони за отпадане на различни хартийки, удостоверения, бележки, които не трябват на никого“, каза той.
Тези промени са част от един от основните стълбове в работата на МЕУ – намаляването на административната тежест и отпадането на редица удостоверения.

“Заедно с НСИ обсъдихме отпадане на удостоверения за КИД (Код икономическа дейност), което изисква изпълнителна агенция за малки и средни предприятия.
Следва отпадането на трудовите книжки като един напълно излишен документ, защото всички данни в трудовата книжка се намират в централните регистри“, каза той.

В Пловдивския университет той се срещна със студенти и разгледа електронните системи на университета. Министър Божанов заяви, че Планът за възстановяване и устойчивост и по-специално проектът за свързаност предвиждат до всички университети в страната да достигне оптика за високоскоростен интернет.

„Една от приоритетните задачи на МЕУ, по която работим съвместно с МОН, е намаляването на административната тежест за учащите в страната – били те ученици или студенти. Цел на работната група е бележки, удостоверения и т.н. да се проверяват и придвижват електронно и да не ангажират ученици и студенти“, заяви министър Божанов.

“В средното образование, когато ученик кандидатства за стипендия във връзка с починал родител, трябва всяка година да доказва, че родителят не е възкръснал, което е грозно. Всички подобни недоразумения трябва да отпаднат“, добави министър Божанов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съвременните арабски жени свалиха бурките, за да смаят света с красотата си
Next: Чудо! 16-годишният футболист Сашко получи инфаркт на терена! Върна се от смъртта след 20 мин, разказът му ни бръкна в душата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.