Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тутманик 3:1 – чаша мляко, чаша брашно, чаша сирене. Бъркаш, печеш и въздишаш от удоволствие
  • Новини

Тутманик 3:1 – чаша мляко, чаша брашно, чаша сирене. Бъркаш, печеш и въздишаш от удоволствие

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvfdkbfkgbkfgbfgb.png

Един пухкав тутманик, пълен със сирене, няма как да не ни изкуши! Този е точно такъв, а и се прави безобразно лесно.

Мериш всичко с чаша, оформяш, печеш и готово! Ето рецептата за пухкав тутманик 3:1 :

 

Тутманик 3:1

Продукти:

1 ч. ч. брашно
1 ч. ч. настъргано сирене
1 ч. ч. кисело мляко

1 ч. л. сода бикарбонат
брашно – за доомесване
олио – за овалване

Начин на приготвяне:

Пресейте брашното и прибавете настърганото сирене, разбъркайте. Към киселото мляко прибавете содата, разбъркайте и след като шупне, го прибавете към сместа от брашно и сирене. Бъркайте с лъжица (шпатула) до еднородна смес. Прибавяйте по малко пресято брашно при непрекъснато месене, докато тестото спре да се лепи по пръстите.

От тестото оформете топчета, колкото яйце, които леко притиснете с ръце и оваляйте едно по едно в олио, наредете в тава с диаметър 20 см.

Оставете тутманика да се отпусне за не по-малко от 30 минути, поставете тавата в предварително нагрята на 180 градуса фурна.

Печете тутманика до златисто-кафява коричка и готовност (проверете с дървена пръчица дали е изпечен отвътре – трябва да излезе суха).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако ви се присъни починал близък, значи иска нещо: Вижте какво трябва да направите
Next: Запомнете ги: 3 уреда които надуват сметката за ток безбожно много

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.