Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Напусна ни малкият-голям боец Дени
  • Новини

Тъжна вест! Напусна ни малкият-голям боец Дени

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
denipochinalodete.jpg

Малкият Дени и хилядите българи, които се опитаха да му помогнат да се пребори за живота си, загубиха битката със смъртта. Момчето, което страдаше от левкемия, си е отишло вчера, научи Dir.bg.

„Днес ни напусна едно истинско ангелче! Моето ангелче, моето всичко! Почивай в мир бебинка, любов моя! Бъди щастлив далеч от болки и мъки! Обичкаме те, Дени,много, много! Ще бъдем с теб винаги и навсякъде!

Ще бъдеш с нас винаги и навсякъде! Усмивчице моя, ангелче сладко“, написа вчера в социалната мрежа вчера майка му Жени Николова.

На 13 септември 2017 година, само 2 дни преди да стане първокласник, Дени е диагностициран с остра Т клетъчна левкемия с миелоидни фактори. Следва успешно едногодишно лечение в Детска Онкохематология-Пловдив 2 години в ремисия.

Не изпускай тези оферти:

През декември 2020 г. се появява рецидив на остра миелоидна левкемия и се налагат химиотерапия и трансплантация на стволови клетки. Лекарите упътват Дени в чужбина.

Заедно с майка си той заминава за Израел. Там след три курса химиотерапия и трансплантация на стволови клетки от 100% съвместим донор след година престой се връщат в България с надежда, че всичко е наред.

Една година по-късно Дени получава втори рецидив. Налага се спешно лечение отново в Израел с втора трансплантация на стволови клетки, за която лекарите даваха големи надежди, тъй като за донор ще бъде ползван един от родителите.

„Отправяме зов за помощ към хората с големи сърца, които са непрекъснато до нас и са спасителите на детето ни!

Това е шансът на дени да изживее детството си и да се докаже като победител за трети и последен път!, написа зов за помощ майката на Дени – Жени Николова в края на юли. Месец по-късно угасна и последната им надежда…

Dir.bg изказва съболезнования на семейството на Дени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Небето буквално зейна, изсипа се апокалипсис! Огромната градушка уби бебе
Next: Оги загуби битката с коварната болест

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.