Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина любимец на хиляди българи
  • Новини

Тъжна вест! Почина любимец на хиляди българи

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
dfkmbdfkmbkfgbkfbf.jpg

Отиде си голям актьор, с когото са свързани и много наши сънародници.

Един от най-големите руски актьори, художественият ръководител на Малий театър – Юрий Соломин, е починал. Народният артист на СССР си отиде на 89 години.

На 6 ноември Соломин бе хоспитализиран с инсулт. По-късно той е прехвърлен от реанимация в отделението по неврология, а преди два дни бе изписан от болницата. Но днес са спрели бъбреците му, което е било фатално.

Юри Соломин е роден на 18 юни 1935 г. в Чита в семейство на професионални музиканти. През 1957 г. завършва висшето театрално училище „М. С. Шчепкин“, където преподава от 1961 г. Като режисьор той работи в театъра, телевизията, играе и в почти 60 филма и сериали, част от които са любими и на българските зрители.

Освен многобройните награди, с които е удостоен в родината си, Соломин получава и японските ордени „За принос в световната култура“ (1993) и „Изгряващото слънце“ (2011 г.).

Соломин участва в наградения с „Оскар“ съветски-японски филм на Куросава „Дерсу Узала“ през 1975 г., а няколко години по-рано добива популярност след ролята си във филма „Адютант на негово превъзходителство“.

Познат е още от „Обсада “, „Летящият човек “ и „ ТАСС е упълномощен да заяви“. Любимите му филмови роли обаче са Стубе във филма на Алексей Салтиков „ И беше вечер, както и стана утро… “ и Гютел в „ Силни духом “ на Виктор Георгиев.

От 1988 г. Соломин е художествен ръководител на Малий театър, в който самият той играе повече от 50 роли.

Сбогуването с големия актьор ще се състои на 15 януари в Малий театър, погребението ще бъде същия ден на Троекуровското гробище. Според волята на починалия той ще бъде погребан до съпругата си.

Още една тъжна вест от днес:

Поетът Лев Рубинщейн почина на 76-годишна възраст, съобщи дъщеря му Мария Рубинщейн в социалните мрежи.

„Баща ми, Лев Рубинщейн, почина днес“, гласи нейният пост.

По-рано днес ТАСС съобщи, че поетът е бил хоспитализиран в изключително тежко състояние, след като бил блъснат от автомобил в Москва. Инцидентът е станал на 8 януари.

Шофьор с „Фолксваген“ блъска Рубинщейн на пешеходна пътека. Срещу него е образувано досъдебно производство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия: След тежко боледуване почина големият поет Росен Друмев
Next: Опасен екшън в центъра на София: Мъж с чук удря по статуята на София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.