Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина обичана от всички лекарка. Пациенти: Помагаше дори, когато тя имаше нужда от помощ
  • Новини

Тъжна вест! Почина обичана от всички лекарка. Пациенти: Помагаше дори, когато тя имаше нужда от помощ

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
sdfvdffdghfghgfhgf.png

Хиляди петричани загубиха личния си лекар.

Издъхна джипито д-р Мария Длъгацева-всеотдаен лекар, посветен на пациентите си, отдаден на професията си, предава Struma.

Неотклонно на поста си -д-р Длъгацева помагаше дори, и когато самата тя имаше нужда от помощ, твърдят петричани.

Д-р Длъгацева ще остане в сърцата на всичките си пациенти, които днес скърбят заедно с най-близките.

Още една тъжна вест:

Починала е д-р Красимира Димитрова – психиатърката от Русе, която роди на 62 г. през 2010 г. близнаци след ин витро процедура и стана най-възрастната родилка в България, съобщи „България днес“. Момиченцата й Мери и Жаклин бяха недоносени – 900 и 500 г и по-малката скоро след това почина.

Мери днес е вече седмокласничка и живее в приемно семейство, споделя, че се чувства добре там, научи „24 часа“.

През май миналата година д-р Красимира Димитрова, вече на 75 г., припада в дома си. Мери вика спешна помощ, откарват майка й в болница, но не успяват да я спасят, разказаха пред сайта ни русенци.

Социалните служби пращат момичето в дом. Там стои 2 седмици, а после отива в приемно семейство. Те имали по-голям син, който вече работи. В училището на Мери – едно от най-добрите в Русе, ученици, учители и родители събират пари и дрехи за нея. Притесняват се, но детето твърди, че се чувства много добре при приемните си родители.

Момичето е в това училище още от предучилищна възраст. То живееше доста затворено с майка си в блок в Русе. Д-р Димитрова много го пазела и дори го изолирала от другите деца, разказват съседи. Днес те не знаят нищо за детето, освен че е под грижата на социалните, провери човек на „24 часа“.

Когато психиатърката роди, това предизвика буря в обществото – редно ли е толкова възрастна жена да ражда, какво ще стане с детето след като тя почине. Късане на ризи имаше и в парламента, и в политическите партии и това предизвика промяна в правилата – прие се жени над 43 г. да нямат право на държавно финансиране за ин витро. А самата процедура да се разреши само за жени, които не са навлезли в менопаузата, дори ако си плащат.

„Много лесно се реших. Просто исках да имам деца и това беше личен избор. Бях безкрайно щастлива, когато разбрах, че имам реални шансове да износя една бременност и да имам деца“, заяви след раждането Димитрова. Било й отказано осиновяване и затова направила ин витро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-новата прогноза посочи точно колко сантиметра сняг ще навали, започва след 24 часа
Next: Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.