Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търновка на 66 години най-после откри голямата си любов в Италия
  • Новини

Търновка на 66 години най-после откри голямата си любов в Италия

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
turasurasnrnasrkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Янка Недялкова откри любовта на живота си. Тя разби на пух и прах клишето, че любовта е само за младите. 66-годишната търновка откри мечтания спътник в живота си в Италия. Болярката дори се готви за сватба с любимия си мъж – Микеле Берсолинас.

Държи на бракосъчетанието, защото, когато била в разцвета на силите си, така и не успяла да мине под венчилото.

Шегува се, че нейната история е достойна за роман и дори филм. В началото близките й не одобрявали връзката й с чужденеца, но накрая вдигнали ръце и както казва тя – „я оставили да си троши главата“. Тя обаче е убедена, че всъщност най-накрая е срещнала щастието и това е най-доброто, което е направила за себе си от дълги години насам.

Янка Недялкова има една дъщеря от мъж, с когото не се оженили, а само живели на семейни начала. Когато девойката влязла в пубертета, отношенията на родителите й охладнели и двамата се разделили. 66-годишната жена отгледала сама момичето и след като то заминало да следва в София, решила да отдели повече време за себе си.

Започнала да излиза по-често с приятелки, да пътува и да опитва нещата, които никога не е правила преди. За да бъде в крак с времето, си направила Фейсбук и се сприятелила с хора от цял свят. Още като ученичка овладяла италиански и руски език и благодарение на тях можела да общува с новите си виртуални познайници. Обясни, че е голяма почитателка на виното, и се присъединила в десетки групи в социалната мрежа, които са посветени на напитката на боговете.

Там попаднала на публикация на симпатичен смугъл мъж на име Микеле Берсолинас, който периодично споделял повече подробности за производството на един от най-известните сортове вино – „Бароло”. Нашенката му предложила приятелство и започнали да си комуникират.

„Той бе много изненадан от добрия ми италиански език и за няколко дни ми сподели всичко за живота си. Оказа се, че е много интелигентен мъж, ерген, който има лозе в провинция Верчели, областта Пиемонт, където климатът и условията са изключително подходящи за отглеждане на грозде. Сам произвежда червено вино и се наслаждава на реколтата си“, сподели Янка.

Общите им интереси били много и това провокирало италианеца да й предложи да му отиде на гости. Търновката не се колебала особено много и приела. Микеле я посрещнал на летището в Торино и искрата веднага пламнала, твърди 66-годишната жена. Закарал я в дома си, който представлява красива двуетажна къща, а зад нея се ширят няколко декара лозя.

„Останах при него една седмица. Беше много хубаво и романтично. Всяка вечер пиехме вино на верандата и си готвехме българо-италиански ястия. Разбира се, нямаше как да са изцяло традиционните гозби, защото там няма същите хранителни продукти като у нас. Той много се зарадва, че в дома му най-сетне има домакиня, защото цял живот се е справял сам, а къщната работа изобщо не му допада“, сподели тя.

След като се прибрала в България, продължили да си пишат и да поддържат връзка онлайн. Няколко седмици по-късно Микеле отново я поканил на гости и тя пак отишла.

Историята се повторила през следващите три месеца и накрая двамата се оказали влюбени въпреки възрастта си. Янка заяви, че дори са коментирали възможността да се оженят и тя да остане за постоянно в Италия. Категорични са, че това е по-добрият вариант пред опцията той да зареже производството на вино и да се установи във Велико Търново.

„Той няма нищо против това, че имам дъщеря. Очаква с нетърпение да се запознаят и дори предложи тя също да дойде да живее с нас. Аз също ще съм по-спокойна, ако това се случи, защото смятам, че в Италия ще има повече възможности за развитие за нея. Единственият проблем е, че тя не говори езика, но в крайна сметка може да го научи“, размишлява търновката.

Янка твърди, че иска да вдъхне смелост на всеки, който си поставя ограничения заради възрастта. Според нея годините нямат значение, когато става дума за любов и щастие.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиченце моли непознат мъж да й помогне да намери баща си, дава му бележка със собствения му адрес
Next: Прашните тефтери разсекретяват позорната истина: България предава Христо Стоичков през 1992

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.