Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търпението свърши: Животновъди излязоха на мощен протест, блокираха главен път Е-79
  • Новини

Търпението свърши: Животновъди излязоха на мощен протест, блокираха главен път Е-79

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
dasdjsajiasdoaskdas.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животновъди от Югозападна България блокираха главния път за Гърция. Малко след 19:00 часа недоволните блокираха главен път Е-79 край Кресна и поискаха държавата да помогне на сектора, който според тях загива с всеки изминал ден, съобщава БНТ.

Десетки собственици на ферми за овце настояват и ставката за глава добитък да бъде увеличена, а обещаните помощи заради войната в Украйна да бъдат изплатени на работещите в сектора.

Пътят за Гърция беше блокиран за 15 минути, което образува огромни опашки от тирове и автомобили.

Движението към момента се осъществява нормално и се регулира от полицейски патрули.

 

Още протести от България:

 

„Левицата“ организира протест пред Столична община в защита на Паметника на съветската армия. Паралелно БСП пък брани паметника с жива верига.

„Няма да позволим Паметникът на Съветската армия да бъде пипнат“, каза Мая Манолова от лявото обединение.

По думите ѝ е трябвало да има референдум, а не в края на мандата на СОС, когато вече нямат легитимност, да се взема такова решение.

Пред общината присъстват и лидери на други политически формации – Костадин Костадинов, Волен Сидеров и Симеон Славчев. Демонстрацията се провежда при засилено полицейско присъствие.

По-рано през деня украинското знаме бе отново свалено от фасадата на Столична община.

Протестите се случват на фона на заседанието на Столичния общински съвет, по време на което ще бъде решено дали паметникът да бъде демонтиран. Кметът на София Йорданка Фандъкова ще поиска държавата да го премести от Княжеската градина в Музея на социалистическото изкуство или върху друг подходящ държавен терен извън центъра на столицата, защото е държавна собственост. Дотогава до ПСА ще стои табела, че символизира чужда сила, обявила война на България и окупирала страната.

Протестиращите хвърляха яйца и бомбички с червена боя по сградата на общината. Няма сблъсъци с полицията.

Демонтирането на МОЧА, както част от хората наричат ПСА, предизвика сериозен обществен дебат през последните години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресение в България в 10:15 часа: Люшна ни 1-2 пъти
Next: Трите български тайни на Ататюрк

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.