Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя остави бебето само с неговия баща. 1 час по-късно получава най-ужасното обаждане, което може да получи една майка
  • Новини

Тя остави бебето само с неговия баща. 1 час по-късно получава най-ужасното обаждане, което може да получи една майка

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
bebebamsaisdkas.png

Тази малка сладуранка е едно истинско чудо. Тя се ражда жива и здрава и осмисля целия свят на майка си. Нейните родители са били разделени и тя е трябва всеки втори уикенд от седмицата да бъде при него. Един ден, коато майка й я остави при баща й за нощта, се случи най-ужасното и потресаващо нещо.

 

Само час след като я оставя при баща й, получава обаждане, което променя живота й завинаги. По онова време бебето е само на осем месеца. Оказва се, че нейният баща я сграбчва и разтърсва, защото тя не спира да плаче. Силата на един мъж е непосилна за едно осем месечно бебе, той счупва крехкия й череп и причинява кървене в мозъка й.

Майката е информирана, че дъщеря и е транспортирана до най-близката болница и че е на изкуствено дишане, не са давани големи шансове за оцеляване. Лекарите предупреждават, че дори да оцелее, ще се изискват дългосрочни грижи през останалата част от живота й, защото тя ще бъде във вегетативно състояние.

Не изпускай тези оферти:

 

„Мъжът ми беше наистина влюбен в мен, той беше първата ми любов в гимназията, споделихме заедно почти 10 години и той е постъпил така с дъщеря ми, целият ми свят рухна“ – споделя майката.

„Когато отидох в болницата и видях моето ангелче цялото покрито с превръзки, абокати, кръвните съсиреци и колко е подута се помолих на Господ да я спаси или вместо това да вземе мен, не бях на себе си, не го пожелавам на никого“ – допълва в разказа си младата майка

Бащата на момиченцето признава за действията, които е извършил. Оправдава се с това, че е изгубил контрол, въпреки това е осъден на 20 години затвор. Докато той седи в затвора, майката продължава да се бори за живота на детето си.

Момиченцето претърпява няколко операции, като се налага част от мозъка й да бъде отстранен, майката е предупредена, че детето може да прекара остатъка от живота си в минимално съзнателно състояние.

Въпреки всичко прекрасното и нежно момиченце се оказва истински боец! Дясната страна на тялото й е парализирана, въпреки това тя не изглежда да губи жаждата си за живот и няма да се откаже.

Минава време и бебенцето се превръща в сладка малка госпожица, която всеки ден се радва на живота си. Когато се вгледаш в усмивката на това създание, не можеш дори да си представиш през какъв ад е преминало…

Нейната майка редовно пише в социалните мрежи и информира близките за състоянието й. Другото, което е най-важно за нея и иска всички да знаят е:

„ Бъдете внимателни когато имате деца, внимавайте с кого ги оставяте.“

Сподели тази трогателна история със своите приятели, определено тя може да спаси нечий живот!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща спря сватбената церемония на дъщеря си. Когато разбрах причината, аз не сдържах сълзите си
Next: Невероятно! Прополисът унищожава кандида за 8 секунди! Също лекува: генитален херпес, афтозен стоматит, подагра, стомашна язва и

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.