Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село
  • Новини

У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
sdfvdvdfvdsfvdfv.png

Можете ли да повярвате, че има магазин, в който всички стоки са безплатни? Звучи утопично, нали? Но е факт, с такъв магазин могат да се похвалят жители в монтанското село Стубел.
Местните хора са направили заедно инициатива.

Те събират ненужни дрехи и вещи от домовете си, за да ги дадат там, където ще бъдат необходими – в магазина. В него всеки, който желае може да влезе и да вземе нещо, без да е нужно да заплати за него.

Хората в селото се шегуват, че това е техния „Мол“, а това носи след себе си и своята популярност. Идеята за това е дошла от кмета на Стубел – Емилия Григорова.

Тя сподели пред медиите, че в магазинчето все оставя вещи, които не са му нужни и могат да бъдат полезни на някой друг.

Помещението е било някога работещ магазин, но отдавна не се ползва като такъв. Жените от селото започнали да слагат там блузи, панталони, якета, детски дрешки, обувки и други вещи.

Виолета Тодорова, която също е ангажирана с магазина споделя, че следва дрехите да бъдат изпрани и да стават за носене.

Кметицата споделя, че за целта на магазина са донесени масички и щендери, а за да могат хората да наредят домашните потреби и дрехите. Желаещи да си „купят“ не липсвали.

Всичко е на доброволни начала, а всеки ден от 8 до 16:30 всеки, който желае, може да го посети. Няма назначен продавач, тъй като всичко се прави доброволно и с добро сърце.

От селото имат още една идея, която биха искали да реализират, а именно ако успеят да съберат повече дрехи да помагат на хора в беда или след бедствия.

Адмирации!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а
Next: Ген. Мутафчийски показа смъртоносен спомен от най-черната Коледа, призна нещо зловещо

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.