Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убийствен анализ на д-р Николай Михайлов, каза защо сме на дъното: В разгара сме на голяма трагедия
  • Новини

Убийствен анализ на д-р Николай Михайлов, каза защо сме на дъното: В разгара сме на голяма трагедия

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
ubiisisiktaso.png

„България беше силно поощрена да участва в привилегирования свят на Европейския съюз, но тази либерална демокрация с нейния парламентарен ред на управление сякаш не ни понесе докрай и се оказахме некомпетентни да построим ефективна парламентарна власт.

През последната година сме свидетели на зрелище, трудно за понасяне. България няма правителство, защото не го заслужава, а не го заслужава, защото политическата немощ е и на елита, и на електоратите. Ние имаме обща и фундаментална политическа слабост, едно неумение за политическо уреждане на общия ни живот“.

Това каза пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър, богослов и политически анализатор.

И допълни, че българите преживяват корупцията като човещина и нещо, което съпътства живота, което е разбираемо, когато човек е под натиска на изкушението:

Не изпускай тези оферти:

„Тъй като изкушенията от имотен характер са непреодолими. Това е българското дребнодушие, урбанизирания селски манталитет. По тази причина и правосъдието ни присъства формално и не функционира за елита. Функционира избирателно. По тази причина има абдикация да се поеме тегобата да бъде санкционирана елитарната корупция. Какво стана с управлението на Борисов, с тази гледка на златните парчета, на банкнотните и на пищова отгоре? Това е трудно за понасяне, защото е национално самоунижение и е провокация за правосъдието.

Ако правосъдието се решава да фалшифицира истината за този казус, това има много мощно деморализиращо въздействие върху българската политика, върху българските граждани, защото става ясно, че такъв тон е даден от най-високо място, че трябва да живеем в регламент на избирателно правосъдие. Затова и коалициите са трудни за съставяне, защото електоратите помнят, обичат да морализират със стаената мисъл за корупцията като човещина в собствения им живот… Не става дума за убеждения, а за дебнещи предразсъдъци на електоралните тела и за едно спящо правосъдие, което не желае да арбитрира в среда на беззаконие“.

В предаването „12+3“ той подчерта – докато не се решим, че нещо в България трябва да бъде забранено по съгласие, че трябва да поставим червена линия, отвъд която собственият ни живот е бламиран и ние ставаме за национално посмешище, ние ще живеем в среда на нещо, което „прилича повече на групиране на разбойници или на шмекери, отколкото на отговорни политически лица“.

Д-р Николай Михайлов е категоричен, че живеем в период на упадък на европейската цивилизация, тъй като има поход към това да бъде посегнато върху човешкия образ – що е човек, що е семейство, що е любов, що е смисъл, що е история, що е традиция:

„Произнасянето на тези неща дори ще звучат смешно и патетично. Цинизмът е рационалността на днешния ден. България има само една единствена възможност на разположение – да остане член на ЕС в едно лавиране, което би запазило нещо от капката достойнство на този народ, който е напът напълно да го загуби. Тези млади мъже, които се появиха през последните година – две, те са емблематични за едно корумпирано корпоративно съзнание, което няма интуиция за свързаност с народа си. Това не е техният народ просто“.

Елитът не може да съществува в състояние на опозиция или коалиция, защото опозицията е лесна, а коалицията е сложно политическо упражнение, допълни още той.

„Президентската република е неосъществима възможност, но се тематизира днес поради отчаяното състояние да наблюдаваме инвалидизирана парламентарна власт. Електоратите са вероизповедни тела. Те се свързват в партии по фанатичен сектантски начин, независимо от всичко, което бива произвеждано на общата национална сцена. Всичко се понася, при положение че догматиката на една секта остава неприкосновена и предразсъдъкът е жив и здрав“.

Според д-р Михайлов най-драматично корумпиращият компонент на българската политическа действителност е това, че не разполагаме с правосъдие, че то е зрелищно пасивно, вулгарно и цинично амортизирано от тези, които го управляват.

По думите на анализатора конфликтът между Украйна и Русия протича извън всяка логика, а Украйна е драматично губещата страна, тъй като на нейната територия се разгръща този конфликт за хегемония и нов световен ред. И смята, че не е възможно да се прогнозира, въпреки че има превес на предположението, че това ще бъде една проточена война.

„Не намирам логика в решението на руската страна да потегли в началото в Киев, да се помотае известно време там, след което да се върне обратно, като не е успяла да осъществи първата цел на своето нахлуване – защитата на уязвимите области. Какво витае в умовете на тези, които водят войната, е повече от проблематично. Тази война е извънредна във всяко отношение, включително и по отношение на непредвидимостта. Дали може да се случи мир? Всички се надяват на това.

Мобилизиране на дипломацията ще стане, ако хегемонът, който е пряко ангажиран в тази война, разреши – САЩ. САЩ воюват в Украйна и чрез Украйна. Загубената война на украинския терен е катастрофа за свръхсилите, които са ангажирани в конфликта – Русия и САЩ. Това не може да бъде позволено. Продължават да настояват за военна победа на всяка цена. Трагически-гротескно това е изразено така – до последния украинец“.

Най-страшното, което се случва в Украйна, смята д-р Михайлов, е тази нечувана безмилостност към украинския народ, която е „заслуга“ на САЩ, които отдавна са решили да превърнат Украйна в шило, в инструментализирана страна, която да се противопостави на Русия за целите на нейната дестабилизация, политически безпорядък и дезинтеграция.

„Трябва да си извънредно наивен да си мислиш, че това не е цел и че САЩ са неспособни да жертват многомилионен народ. Има плач за украинците, но тези, които настояват за тази победа, настояват за проточване на изключителните украински страдания. Ние сме в разгара на много голяма трагедия и няма обозрими перспективи за приключване на този ужас“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно чие е червеното яке над двата трупа в Пирин
Next: Баба Гошка е завела цялото си семейство на екзотична почивка за празниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.