Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна
  • Новини

Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdfvsfdjibfdhfhngfnbgf.png

Уникална къща с миди и рапани привлича погледите на българи и чужденци във Варна. Къщата е покрита с черупки от най-различни миди.

 

На стената са изобразени Исус Христос и Богородица и Иисус.

„Никога не знаеш на какво ще се натъкнеш, докато обикаляш из уличките“, пише чужденецът, който е качил снимките. Имам късмета да живея срещу тази къща и да ѝ се наслаждавам всеки ден! Много труд и огромно желание са вложени в това красиво творение!“, обяснява варненец в социалната мрежа.

От коментарите става ясно и кое е мястото, на което се намира красивата къща. Всеки, който иска да я види, може да го направи на ул. „Никола Чернишевски“ в квартал „Трошево“, в район „Младост“.

А ето и нейната история:

В истинско произведение на изкуството е превърнал фасадата на дома си Делян Витанов от Варна. Той е декорирал къщатата си с хиляди миди и рапани. Направата на паната е отнела две години. В начинанието помагали всички в семейство.

Идеята за разкрасяването на къщата възникнала спонтанно. Най-трудно било събирането на хилядите мидени черупки и рапани, почистването и сортирането им по големина. В това начинание участвало цялото семейство. Така ден след ден с много труд и търпение Делян Витанов успял да преобрази фасадата на къщата си.

На една от външните стени е изобразена Богородица. Паното е изработено заради едно от децата на семейство Витанови – Тереза.

„Претърпя много тежка операция. И си бях обещал да купя голяма икона и да я осветя в нейна чест, но не можах да си го позволя. Реших сам да си направя“, казва Витанов пред БНТ.

С миди и рапани са украсени електромерът, кабелите, дори водосточната тръба. А на стената към вътрешния двор Делян е нарисувал образите на Левски, Ботев, Раковски и Вазов.

„Ботев и Левски съм ги рисувал, за да видят децата и да помнят, че е имало преди нас хора, които са мислили за тази държава, за нашата България“, посочи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нана Гладуиш през сълзи: Това го разкривам за пръв път, колкото и абсурдно да прозвучи
Next: Защо да заровите мокри вестници в градината? Хитър трик, който ползват всички градинари

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.