Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна
  • Новини

Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdfvsfdjibfdhfhngfnbgf.png

Уникална къща с миди и рапани привлича погледите на българи и чужденци във Варна. Къщата е покрита с черупки от най-различни миди.

 

На стената са изобразени Исус Христос и Богородица и Иисус.

„Никога не знаеш на какво ще се натъкнеш, докато обикаляш из уличките“, пише чужденецът, който е качил снимките. Имам късмета да живея срещу тази къща и да ѝ се наслаждавам всеки ден! Много труд и огромно желание са вложени в това красиво творение!“, обяснява варненец в социалната мрежа.

От коментарите става ясно и кое е мястото, на което се намира красивата къща. Всеки, който иска да я види, може да го направи на ул. „Никола Чернишевски“ в квартал „Трошево“, в район „Младост“.

А ето и нейната история:

В истинско произведение на изкуството е превърнал фасадата на дома си Делян Витанов от Варна. Той е декорирал къщатата си с хиляди миди и рапани. Направата на паната е отнела две години. В начинанието помагали всички в семейство.

Идеята за разкрасяването на къщата възникнала спонтанно. Най-трудно било събирането на хилядите мидени черупки и рапани, почистването и сортирането им по големина. В това начинание участвало цялото семейство. Така ден след ден с много труд и търпение Делян Витанов успял да преобрази фасадата на къщата си.

На една от външните стени е изобразена Богородица. Паното е изработено заради едно от децата на семейство Витанови – Тереза.

„Претърпя много тежка операция. И си бях обещал да купя голяма икона и да я осветя в нейна чест, но не можах да си го позволя. Реших сам да си направя“, казва Витанов пред БНТ.

С миди и рапани са украсени електромерът, кабелите, дори водосточната тръба. А на стената към вътрешния двор Делян е нарисувал образите на Левски, Ботев, Раковски и Вазов.

„Ботев и Левски съм ги рисувал, за да видят децата и да помнят, че е имало преди нас хора, които са мислили за тази държава, за нашата България“, посочи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нана Гладуиш през сълзи: Това го разкривам за пръв път, колкото и абсурдно да прозвучи
Next: Защо да заровите мокри вестници в градината? Хитър трик, който ползват всички градинари

Последни публикации

  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.