Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Знаете ли коя е най-високата жп гара в България и на Балканите?
  • Новини

Урок по география: Знаете ли коя е най-високата жп гара в България и на Балканите?

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
fadsgokdfokgskdfgkdfgfd.png

Страната ни има много красоти, а по планините се редят не само скални образувания и борови гори, но от там минават и ЖП линии.

 

Знаете ли коя е най-високата ЖП гара в България?

В страната ни има гара, която се разполага най-високо и е на връх, като се смята за най-високата гара на Балканите.

Става въпрос за родопското село Аврамово. То се разполага най-висока точка, което го отрежда като най-висока гара не само в страната ни, но и на целия Балканския полуостров.

Тази гара е част от железопътната линия, която свързва градове Добринище и Септември. Тя е по-известна като “теснолинейката”.

 

Релсовият маршрут се свързва, не само с гарата в село Аврамово, но с цялата история и това не е случайност. Той се слави се с изключително живописни места, през териториите, през които преминава, пише poznanieto.bg

Интересни факти за село Аврамово и най-високата ЖП гара на Балканите:

Железопътната гара до 1983 г. е наричана Аврамови колиби. Тя е най-високо разположената в страната ни България и първа на Балканския полуостров. Тя е точно на 1267.4 метра надморска височина.

В периода 1878 до 1912 г., след Освобождението, от на мястото на ЖП гарата се е разполагала границата между Османската империя и Княжество България.

Гарата съществува отдавна. Тя е построена, след 1926 г. и е част от теснолинейката Якоруда- Чепино. Отсечката е измислена като временна експлоатация за времето 12 декември 1937 г., след което официално е открита. Датата била 30 юли 1939 г.

Защо се казва “теснолинейка”?

Теснопътната ЖП линия, свързва Добринище и Септември и се нарича “теснолинейка”, заради разстоянието, между релсите, което е по-малко от общоприетия Европа стандарт.

В точност достига 76 сантиметра, което е два пъти по-малко от стандартните 143.5 сантиметра междурелсие или около три педи по-тясно.

Тясното междурелсие е се казва още “босненски тип”, защото първите трасета с подобен тип се изграждат главно на територията на Босна и Херцеговина в миналото, по време на окупацията на Австроунгарската империя.

 

Тесните ЖП линии били по-подходящи за пресечени планински терени. Такива са и териториите на Пирин, Рила и Родопите.

С каква скорост се движи теснолинейка?

В резултат на особеностите на теснолинейно ЖП трасе, предвид и релефа, по който преминава, скоростта е скоростта на движение на влакове е сравнително по-ниска от останалите ЖП линии.

Разстоянието от Добринище до Септември е 125 километра. Такова се изминава за средно 5 ч. със ср. скорост 25 километра в час. По маршрута има редица тунели, мостове и спираловидни изкачвания.

Хубавото в ниската скорост е възможността да бъдат разгледани заобикалящите природни забележителности, които са неповторими и впечатляващи.

История на ЖП линията, минаваща през Родопите

Идеята за високопланински тесен железен път е представена през 1916 г., по време на Първата световна война, но всъщност необходимостта от развитие на железопътната инфраструктура в южните планински райони на страната се усеща от много по-рано.

Основният мотив за изграждането на сложното и доста скъпо трасе е нуждата от транспортна комуникация с град Гоце Делчев (тогава Неврокоп), който е основната, връзка, през границата с Гърция, а оттам и с Беломорието.

Освен това ЖП трасето било необходимо за развитието на дърводобивната промишленост в Рило-Родопския регион.

Колко време изисквало построяването на най-високата ЖП линия?

Първата част от трасето е изградена в първата половина на 20-те години на миналия век, а първият влак преминава по тесните релси на 1 август 1926 г. Тогава линията е с дължина от 20 километра и свързва Септемвир със село Лъджене, което днес е квартал на Велинград.

Най-трудният участък от трасето е: Чепино-Якоруда-Белица. Той е завършен през 1939 г. На откриването бил и Цар Борис III. Дори пресата тогава пише, че той сам подкарал парния локомотив по време на официалната церемония.

По трасето има 35 тунела, има също така и сложни завои. Най-стръмният участък се намира близо до гара Аврамово, като там се разполага и най-дългият тунел по цялото трасе. Това е тунелът преминаващ под Аврамовата седловина (с дължина 314 метра).

Връзката между Банско и Белица е завършена през 1943 г.. Така, последният участък от Добринище и Банско е открит на 9 декември, в 1945 г. Първоначалният план до град Гоце Делчев така и не е в завършеното трасе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
Next: Разсекретиха за какво Иван Рълев е изхарчил наградата от Игри на волята, 100 000 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.