През изминалата седмица в Народното събрание влезе новият закон за Българската народна банка. Ролята му е ключова за присъединяването на страната ни към еврозоната, тъй като с текстовете в него правната рамка на България започва да се привежда в съответствие с европейските изисквания.
А докато чакаме да дойде ред на гласуването в зала и слушаме спорове по темата, обръщаме поглед назад във времето, за да си припомним няколко ключови момента от историята на лева. Кога и защо се е прибягвало до парични реформи и деноминации?
Въвеждането на паричната единица „лев“ става през 1880 г. с указ на княз Александър I, съобщава Нова телевизия. Приравнява се към златния френски франк, разделя се на сто стотинки, определят се теглото, съдържанието му и изображенията по него. Първите монети са отсечени година по-късно, а още няколко след това се появяват и първите банкноти. До идването на комунистическия режим у нас парични реформи не се провеждат.
Първата такава става факт през 1947 г. по силата на Постановление №1 на Министерския съвет. Според историци, статистици и икономисти, изследвали темата, тя има за цел изземване на парични средства от по-богатото население и частния бизнес, които все още държат основни икономически и финансови лостове, а това затруднява новата власт.
Налице е и значителна инфлация. В рамките на седмица от обращение излизат банкнотите от 200 до 5000 лева, които се заменят с нови, със същите номинали.
Остават да съществуват банкнотите от 20 до 100 лева и всички монети. Срещу неограничено количество предоставени стари банкноти всяко физическо лице може да получи нови в съотношение 1:1, но не повече от 2000 лева.
Ако сумата, с която разполага, е по-голяма, то останалата част се вкарва в сметка, която се блокира, а малко по-късно се облага и с данък. За суми над 15 хиляди лева той може да достигне и 70%. Частните предприятия пък имат право да обменят не повече от 50% от фонд „Работна заплата“ за предходния месец.
Единствените, които могат да обменят цялата си парична наличност, са държавните предприятия. В резултат на реформата за по-малко от месец парите в обращение намаляват с 50 милиарда лева.
Едва няколко години по-късно – през 1952-ра, Постановление №405 пък довежда втората парична реформа. Тя е още по-скоростна и по-мащабна. В обращение влизат нови банкноти – от 10 до 500 лева и нови монети – от 1 до 20 стотинки.
По мнение на експерти в областта на стопанската история масираните инвестиции в тежката промишленост през първите години управление на новата власт и последвалият инфлационен натиск водят както до нуждата от деноминация – намаляване на номиналната стойност на паричните знаци с цел опростяване, така и до нуждата от конфискация на парични средства. Взима се решение за реформа. Обмяната се извършва за четири дни.
Курсът на лева се определя спрямо съветската рубла при съотношение 1 лев и 70 стотинки за 1 рубла. Наличните пари се сменят с нови в съотношение 100:1. Заплатите, пенсиите, цените и тарифите се преизчисляват в съотношение 100:4. Преизчисляват се и влоговете в зависимост от размера им.
В инструкцията на Министерството на финансите във връзка с реформата под номер 17 се съобщава, че сметките на бившите капиталисти, блокирани в периода на национализацията, се преоценяват в съотношение 200:1 и се зачисляват в приход на държавния бюджет. Иззетите така парични средства възлизат на 857 милиона нови лева.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: