Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Името на кой наш град идва от думата черпак
  • Новини

Урок по история: Името на кой наш град идва от думата черпак

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
sdfhgfdhdfhdfbfgbgf.png

Днес ще ви представя историята на един специален български град. Неговото днешно име се смята, че идва от прабългарската дума за черпак. Какво трябва да знаем за това специално място в нашата родина, пише Poznanieto.bg.

Кой град е свързан с прабългарската дума за черпак

Става въпрос на днешния град Шабла. Разбира се, има няколко хипотези за произхода на името на града, така че ще ви представя всичките:

 

  • Шабъла – Това е старобългарската дума, която съответства на днешната ни дума черпак. Причината е извивката, която прави брега при града, който наподобява формата на този кухненски уред.
  • Айше Абла – Това е друга популярна версия за името на града. Айше Абла или в превод леля Айше. Според легендата, тя е била притежател на имение, което се е намирало на мястото на днешния фар. Поради върлуването на чума в региона и се наложило да се премести навътре към селището и по този начин дала името на селището.
  • Сабля – Тук името се свързва с дивия киселец/лапада, който растял в региона. Тъй като листата му били остри като саби(сабля), по този начин това се прехвърлило върху името на селището.
  • Саблум/Сабула – Това е латинското наименование за пясък. Тъй като тези територии са били част от Римската империя, има теория, че те са сложили това име на този регион.

История на град Шабла

Местността е населенена от много дълбока древност, но за съжаление не са запазени имената на селищата по това време.

Кария

Това е най-старото запазено име на населено място в региона. Става въпрос за пристанишният град Портус Кария, който стъпва върху древния тракийски град Карея. В римско време, селището е било изключително важно, тъй като обсулжва морския път от Цариград за устието на река Дунав и полуостров Крим. Постепенно през V и VI век след Христа тук започват да се заселват славяни и прабългари, които с постоянните си набези разрушават селището.

Средновековна Шабла

За съжаление няма никаква запазена информация за Шабла като част от Първата и Втората българска държава. Дори и да е имало селище, то не е играло важна роля за нашата страна. Причината за това е, че българите по това време не са разчитали в такава степен на корабоплаването като ромеите. Тук със сигурност се знае, че е установена османската власт най-късно след похода на Владислав Варненчик през 1444 година и загубата му в битката при Варна.

Легенда за Шабла

Има 2 интересни легенди за това каква артефакти са намирали жители на Шабла в рамките на Османската империя:

  1. Първата легенда се свързва със слоновата кост. Причината е, че се смята, че покрай нос Шабла са преминавали кораби, които са превозвали слонова кост. От време на време се случавало да се разбият и това означавало, че много от местните жители започнали да намират на брега от този ценен товар.
  2. Втората легенда се свързва с британския кораб Черният принц. Той е участвал в Кримската война от 1853 до 1856 на страната на Османската империя срещу Руската империя. Смята се, че той е потънал около бреговете на Шабла. Има легенда, която разказва, че той бил напълнен догоре със злато, с което трябвало да се плати на британските войници. Поради тази причина се смята, че много рибари от Шабла и околността започвали да намират златни моменти в този период.

Шабла след Освобождението

Шабла се превръща в център на община. За съжаление Освобождението не продължваа много дълго за тези българи, тъй като след 1913 година и най-вече след 1919 година, районът става част от Румъния. Местното население е подложено на множество репресии, но въпреки това успява да устоии на натиска на чуждата власт. След Крайовската спогодба, Шабла отново се връща в рамките на България.Иначе Шабла дълго време е село, но през 1969 е обявено за град и се превръща в общински център.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студът идва, циклон носи сняг и ниски температури
Next: Нямало пари в чужбина? Вижте как двама българи направиха 250 милиона долара за 10 години

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.