Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Колко години България е била на 3 морета
  • Новини

Урок по история: Колко години България е била на 3 морета

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
dfvdsfbvsfdbfdngnhjm.png

“България на три морета!” често чуваме този израз в прилив на гордост за величието на България.

В интерес на истината обаче е добре да се знае колко време България е била на 3 морета.

Признато от науката е, че за 1300 години това разширение е било в продължение само на 21 години и то непоследователни – 10 при цар Симеон и 11 при цар Иван Асен Втори.

А моретата всъщност не са 3, а 4. 

Дори и в тези 21 години обаче представата за граници на една държава са много разтегливо понятие преди 1000 години, тъй като самите форми на държавност са свързани с феодалната система – различни местни феодали със закрепостено население от различни етноси, които в даден момент се подчиняват на друг по-силен владетел било то българин, грък, сърбин и т.н.

Към това трябва да се прибави и постоянните набези на различни чужди племена по тези земи, кога като мирна миграция, кога с плячкосване и унищожаване на местното население.

Повечето феодали често са предавали без бой крепостите си от един по-силен владетел на друг, просто сменяйки знамето в зависимост от това кой е по-силен в момента. Така са спасявали хем своя живот, хем на населението.

Хората са били неразривно свързани със земята и животът им е бил ежедневна битка за оцеляване. Живеели са кратко, детската смъртност е била отромна и целият им живот е минавал в рамките на тяхното населено място, а по-голяма част едва ли са знаели изобщо къде на картата е Адриатическо, Егейско и Черно море.

По различни оценки населението в целия регион е било 5-6 пъти по-малко от сегашното.

Разбира се, излазът на море не е е значел, че жителите на Плиска са ходили на море на Адриатика или пък, че България е развила някакви пристанища там или пък редовни морски курсове, защото страната никога не е имала слава на силна морска държава със силно корабоплаване. Такова напрактика почти не е съществувало с малки изключения.

Та ето и фактите.

Знаете ли до кои три морета достига България?

Черно, Бяло и Адриатическо. Може да се каже, че моретата са 4, защото феодалните владетели, подчинени на Симеон или Цар Асен Втори са имали излаз е имало и на Йонийско море.

При кои български владетели България достига три морета?

Цар Симеон Велики (893-927)

Симеон застава на престола, след като по-големият му брат Владимир Расате е свален от престола и ослепен, защото се опитва да върне в страната езичеството. След народния събор през 893 г. цар Борис обявява за владетел по-младия си син Симеон и преместване на столицата от Плиска в Преслав. Симеон учи в прочутата за времето Магнаурска школа и е сред най-образованите хора в страната. Още в началото на своето управление започва война с Византия. Причината е преместването на българското тържище през 894 г. от Константинопол в Солун. Това води до огромни загуби за българските търговци, но и засяга авторитета на българския владетел. Симеон отговаря с война. Българските войски нахлуват в Източна Тракия и поставят началото на продължителен военен конфликт. Две години по-късно Византия иска мир, като се задължава да изплаща годишен данък на България. През следващите години за първи път в историята си, България достига до Адриатическо море. Коя е столицата на България при цар Симеон? През 904 г. тържището отново е върнато в Константинопол, а българо-византийската граница минава само на 20 км от Солун. През 921 г. Византия отказва да плати дължимия данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След дълги преговори е сключен мир. На 20 август 917 г. се състои една от най-зничимите битки в българската история до река Ахелой, където войските на Симеон разбиват противника, пище Актуално. Одрин преминава в български ръце. Симеон стига до стените на византийската столица, до Бяло море. Окрилен от победата, Симеон тръгва към заветната си цел – Константинопол. Знаейки, че не може да завладее византийската столица без силен флот, българският владетел се съюзява с арабите. Опитите му, за съжаление, не постигат успех.  “Империята” на Симеон се простира върху площ от около 490 хил. кв.км. Но е много по-многобройна по население от държавата на хан Крум, защото обхваща земи в Одринска и Беломорска Тракия и Македония, в които съществуват огромен брой градове и села. Симеон разширява границите си и достига до територии по Адриатическото крайбрежие – между реките Семени и Воюса (днешна Албания). В началото на 10-ти век цар Симеон прави опит да завладее Солун. Няколко години по-късно превзема територии от днешна Гърция, където има излаз на Бяло море, но не и пристанище. Предполага се, че по негово  време България е с излаз на три морето за около 10 години.

Вярно ли е ,че Боян Мага е бил син на цар Симеон?

Цар Иван Асен II (1218-1241)

България достига връхна точка в своята икономическа, териториална и културна мощ през Втората българска държава при цар Иван Асен II. Успехите си той дължи не толкова на силата на оръжието, колкото на изкуството на дипломацията и династичните сватби. Още в началото на своето управление Иван Асен II се жени за дъщерята на унгарския крал Ана Мария и получава като зестра Браничевската и Белградската област. След смъртта на латинския император Роберт дьо Куртене, българският владетел сключва договор с латинците и сгодява дъщеря си за сина на император Балдуин II Фландърски. Тъй като синът на латинския император е малолетен, българският цар поема настойничеството над него и с това на практика става управител на Константинопол и на Латинската империя. Самият Иван Асен II се жени четири пъти. По време на своето управление той се съюзява с Латинската, Никейската, Епирската империи или с унгарското кралство според интересите на България към дадения момент. Влиза в уния с папата и в схизма с патриарха на Константинопол. Омъжва всичките си дъщери за владетели. Така приобщава нови територии към българската държава. Бележи успехи и на бойното поле. След битката при Клокотница през 1230 г., когато разгромява войската на император Теодор Комнин, България получава широк излаз на Бяло и Адриатическо море.  По време на неговото управление България се простира върху Одринска Тракия, Беломорската област (от Галиполския полуостров до Олимп), цяла Македония и Албания. На запад достига днешния град Вуковар. Страната се простира върху площ от около 500-510 хил. кв.км. По територия страната е по-малко от Крумова България, но с много по-многобройно население и от тази на Симеон. Ако се вземат предвид и васалните области – Халкидическия полуостров и Епир, това е най-голямото териториално разширение на България. Иван Асен II е първият български владетел, който сече златни, сребърни и медни монети. Строи корабостроителница при устието на река Камчия и с 25 кораба участва при обсадата на Константинопол. Установява търговски връзки с Венеция, Генуа и Дубровник.

По негово време България достига до три морета за около 11 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена спаси рекордьора в Капките Панайот Панайотов
Next: Обръщат с хастара Кауфланд, Билла, Лидл и пазарите за яйца, агнешко и козунак за Великден

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.