Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уроките водят до главоболие, безсъние, апатия, неприятности в семейството и в работата. Вижте как лесно да се избавите от тях!
  • Новини

Уроките водят до главоболие, безсъние, апатия, неприятности в семейството и в работата. Вижте как лесно да се избавите от тях!

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
ursaraskdasdkas.png

Хората с лоши очи могат да предизвикат уроки и да Ви пратят своята отрицателна енергия .

Ако непрекъснато Ви боли главата , чувствате се напрегнати и нервни , най-вероятно сте урочасани , пише struma.bg.

Така наречените уроки могат да засегнат Вашето енергийно поле и да предизвикат както психически, така и физически дискомфорт.

Изпратената към Вас негативна енергия може да доведе до главоболие, безсъние, умора, апатия, неприятности в семейството и на работното място.

Не изпускай тези оферти:

Според врачки, гледачки и баячки уроките могат да бъдат толкова опасни, че да доведат до смърт.

Има много методи за премахване на уроки , като най-предпочитаният е лошата енергия да бъде премахната от жена, която се занимава с този вид ритуали.

Ако обаче не познавате подобна дама, може да разчитате на себе си, за да се справите с проблема.

Най-важното е Вашата вътрешна нагласа. Вярвайте, че нищо лошо няма да Ви се случи и няма да Ви застигне зло.

Тази настройка създава един вид защита , която блокира насочените срещу Вас отрицателни мисли .

И все пак бъдете внимателни, ако някой Ви хвали и Ви се възхищава, но Вие усещате неговата неискреност и фалш.

Мислено си представете една стена, която Ви разделя от лицемерният Ви събеседник. По този начин няма да допуснете лошата му енергия да достигне до Вас.

За да не Ви хващат уроки, се постарайте да приключите разговора възможно най-бързо.

Ако след срещата си с такъв човек почувствате слабост, умора, главоболие сложете ръцете си под течаща вода. Прозрачната течност разполага със силата да отмие негативната енергия от тялото Ви.

В случай, че разполагате със светена вода в дома си, задължително се напръскайте с нея.

Ако малко дете е застигнато от уроки, измийте лицето и челото му със светена вода. Децата са много чувствителни и бързо стават жертва на лоши очи.

И накрая ще Ви предложим един метод за премахване на негативната енергия , който е наистина резултатен. Ритуалът може да бъде изпълнен в домашни условия.

За да се справите с уроките, Вие се нуждаете от буркан или чаша с вода и едно яйце. Счупете яйцето и го пуснете във водата. Легнете в леглото и поставете буркана максимално близо до главата си. Добре е да останете така няколко часа.

Когато времето изтече погледнете в буркана. Ако яйцето е в първоначалното си положение, то Вие не сте били засегнати от уроки. Ако обаче от белтъка се точат нишки или жълтъка изглежда като забулен, това означава, че яйцето е изтеглило Вашата отрицателна енергия.

Повторете ритуала за премахване на уроки и на следващата вечер, за да сте сигурни, че сте се освободили от лошата енергия.

Continue Reading

Previous: Урок по етикет: Как да подредим приборите на масата
Next: Първата буква от името на жената показва какво иска тя от връзката си

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.