Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урумов: Г-н президент, Вие агитирахте за Петков! Сега ще поемете ли отговорност за провала му?
  • Новини

Урумов: Г-н президент, Вие агитирахте за Петков! Сега ще поемете ли отговорност за провала му?

Иван Димитров Пешев юли 17, 2022
urrumvovekrroro.jpg

На 27 октомври 2021 година президентът Радев предизборно агитира за Кирил Петков с думите колко различно би изглеждала България с повече министри като него.

На 15 юли 2022 година – след 7 месеца управление на Кирил Петков ето какви са според президента Радев резултатите от управлението на препоръчания от него министър:

– липсата на дългосрочни договори за доставка на природен газ за страната ни;
– забавянето на емисиите за теглене на дълг, както е предвидено в бюджета и при перспективата за растящи лихви;
– невъзможността /!/ да се поддържа транспортната мрежа на страната;
– липсата на подготвени законопроекти, които да бъдат внесени в парламента, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост;
“буксуване“ на правосъдната реформа и модернизацията на въоръжените сили.

Само че, господин президент, този човек Вие го докарахте!

Господин президент, ще възразите ли да добавим инфлацията от близо 30% от началото на годината, срива в покупателната способност и масовото обедняване; непосилните цени на бензин и газ?

Господин президент, Вие как ще поемете отговорност за действията си в подкрепа на очевидния провал на Петков и компания, на които предоставихте постове в служебното си правителство и за които предизборно агитирахте и подведохте избирателите?

Господин президент, не се ли срамувате да се криете зад цялата тази кохорта, които лично Вие изведохте в политическа орбита под чужда диктовка и които отново под чужда диктовка всячески се мъчите да оставите във властта, с която те доказано не знаят какво да правят?!

Господин президент, Вие имате пряка отговорност за блатото, в което със своите препоръки и застъпничество вкарахте България.

Поради тях Вие имате пряк негативен принос за незапомнената от десетилетия тежка политическа и финансово-икономическа турбуленция, която ни връхлита.

Господин президент, как ще поемете своята лична политическа отговорност?

От Фейсбук профила на Александър Урумов, журналист и пиар

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия в Трънското ждрело! Срутила се скала премаза жена пред очите на дъщеря й
Next: Светената вода има голяма сила: Всеки вярващ трябва да знае как да я използва правилно и какво не може да се направи с нея

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.