Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Успех! Спасиха 7-месечно бебе в Хатай
  • Новини

Успех! Спасиха 7-месечно бебе в Хатай

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
hatttatiasitkast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бебе на седем месеца беше спасено и извадено изпод развалините в Югоизточна Турция, съобщи турската телевизия, цитирана от ДПА.

Спасителите успели да извадят бебето, което е момче, живо от отломките от рухнала сграда в окръг Хатай, след като е престояло под тях 140 часа.

Припомняме ви, че в същия окръг се издирват безследно изчезналите Айлин от България и нейния син Мурат, който също е на 7 месеца. За сега няма потвърждение дали е той.

В същия окръг е спасен и 35-годишен мъж, престоял под развалините 149 часа, посочи турската телевизия.

Две сестри бяха извадени днес в Адъяман, 153 часа след силния трус в понеделник, съобщи телевизия Хабер, цитирана от АП.

Анадолската агенция предаде, че през нощта в град Низип, окръг Газиантеп, е спасено дете, а 32-годишна жена е извадена от развалините на осеметажна сграда в Антакия.

Осемдесет и осемгодишна жена бе спасена през изминалата нощ в град Къръкхан от германски и турски спасители, предаде ДПА. Жената е била слаба, но в съзнание и е откарана в болница.

В Кахраманмараш, близо до епицентъра на първото земетресение на 6 февруари с магнитуд от 7,8, продължава спасителна операция в опит да бъде изваден оцелял в рухнала седеметажна сграда, съобщава турската телевизия НТВ, цитирана от АП.

Намирането на оцелели от земетресенията е все по-рядко, посочва агенцията.

Вчера в покрайнините на Антакия започна изграждането на голямо импровизирано гробище. Багери и булдозери копаеха ями в полето, докато непрекъснато пристигаха камиони и линейки, натоварени с черни чували за тела. Стотиците гробове, разположени на не повече от метър и половина един от друг, бяха обозначени с обикновени дървени дъски, забити вертикално в земята, информира Асошиейтед прес.

Официалният брой на загиналите в Турция и Сирия е над 28 000.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие
Next: За пример! Родопската д-р Куин лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.