Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ути възмутен: Това, което видях по Черноморието, е една дива свинщина
  • Новини

Ути възмутен: Това, което видях по Черноморието, е една дива свинщина

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
utaibuab.jpg

Дива свинщина! Да, точно това видях на 15 август, на Успение Богородично, на великия български див плаж – перлата на Северното Черноморие между Крапец и Дуранкулак. Там, където от хилядолетия птиците намират място да снесат, да излюпят своите малки и да летят по белия свят.

Там, където Дуранкулашкото езеро граничи с морето само с тънка пясъчна коса. Там, където през тази година станах свидетел и очевидец на следната картина. Само си представете… великите пясъчни дюни (апропо изключителна държавна собственост), влажните зони и околните горички са се превърнали в Свин City.

Как изглежда този мегаполис от диво къмпингуващи? Нека ви разкажа…, започва отвореното си писмо Ути Бъчваров, публикувано от „168 часа“.

„Представете си между 2 и 3 хиляди автомобила, спрени, където могат, както могат или по-скоро докъдето са стигнали. Не по-малко палатки, каравани, кемпери и всякакви други устройства, които гордо са сгазили, покрили и окупирали всичко до самия бряг. Малките горички храбро са изсечени, за да могат къмпингуващите да намерят сянка. Останалото почиващо общество се е разположило навсякъде.

Първа линия – онази, която на други места по Черноморието бе брутално бетонирана, тук безмилостно е преградена от караваните и кемперите. Между тях са разпръснати палатки от всякакъв размер и възраст. За да е още по-цветиста тази картина, на най-високото място има и beach бар, от който жизнерадостно вие чалга.

Да не забравяме и татуираните батки, които през погледа на своите Ray-Ban-и смело яхат АТВ-та и кросови мотори, с които газят във водата и из дюните. За да изкарат някой лев за лятото, тук има и орнитолози, които организират групи, за да наблюдават живота на дивите и редки птици. Естествено, в този цивилизационен колапс са полегнали и друсани и пияни младежи. Абе, въобще… Имаме всичко, за да ни е гот“.

„Точно там, където са сакралните влажни зони, местообитания на чудни птици, са се разположили и четири кайт училища. Минават джипове, ръмжат мотори. В цялото това „весело“ общество има и чуждестранни гости – румънци, чехи, молдовци, които също, измествайки птиците, са се настанили на дюните.

Да ви кажа честно… това прилича на зле организиран бежански лагер. Само си представете къде тези 3 – 4 хиляди човека ходят по голяма, средна и малка нужда и къде изливат помията от своите тенджери и газови котлони. Ако навремето тук плуваха лебеди, гордо размахваха криле застрашени видове, крякаха диви патки, то сега прелитат батки. Но не с орнитоложки пръстени, а с ланци“.

„ЕХО, ЕХОООО?! Къде сте, „Зелени Балкани“ и други непримирими НПО-та, защитаващи по всякакви програми и грантове блатните кокичета, пясъчните лилии, усмихнатите качулати сови и т.н.? Къде сте, мили родни бюрократи, министерства на екологията, на туризма, на здравеопазването, на горите? Това тук е истинска хуманитарна криза, екологична миазма… Къде са вашите защитени зони и устойчиви тенденции за опазване на уникалната българска природа и животински видове?“.

„Това, което видях, е ДИВА СВИНЩИНА. Парадоксално е да се говори толкова много срещу изгубения рай на нашето Черноморие заради бетона. Това тук е много по-страшно и безмилостно. Няма да търся причините за това какво правят там т.нар. почиващи – поклонниците на толкова модерното понятие „диво къмпингуващи“.

Няма да търся обяснения защо си причиняват това. Само искам да питам всички останали защо го причиняват на нас и на последните остатъци от дива българска природа. И както се пише в старите летописи, това видях аз, Ути Бъчваров, на Успение на Пресвета Богородица. Видяха го и очите на моите две деца, на които аз бащински споделих, че ме е срам“, завърва своя анализ култовият готвач.

 


Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спипаха ги! 30 катаджии в престъпна схема за много пари
Next: Бабата на убитата 6-годишна Криси към убиеца Мартин: Излез и ще те късам парче по парче

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.