Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участничка в Сделка или не се изяде от яд: Отказа оферта с огромна сума пари, за да отвори кутия ето с каква сума
  • Новини

Участничка в Сделка или не се изяде от яд: Отказа оферта с огромна сума пари, за да отвори кутия ето с каква сума

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
sdfbfkfgdbkfgbkfgb.png

Тя игра смело до самия финал на предаването и задържа интригата с неотворена кутия за голямата печалба от 100 000 лв. до предпоследната оферта на банкера.

В началото на предаването тя сподели, че се надява да спечели поне 15 000 лв. С тази сума Рена се надяваше да отиде на рок концерт на любима нейна група и да помогне на двете си внучета.

В крайна сметка накрая останаха неотворени кутии със сумите 2, 10 и 100 000 лв. Най-високата оферта от банкера беше 9000 лв. Горнооряховчанката обаче отказа и рискува. При следващия си ход обаче веднага уцели голямата награда и се прости с надеждата да се прибере с пълни джобове.

Участникът тази вечер в играта „Сделка или не“ по Нова телевизия бе Петя – маркетинг специалист, ПР и видеомонтажист във фирма за преправяне на бусове в кемпери.

Първият й опит бе да отвори кутия 10, която съдържаше 10 стотинки. След това Петя набра смелост и се хвърли на кутия 19 и отвори 100-те хиляди, което бе малко демотивиращо за нея. Мацката игра смело, докато изтегли всички високи суми до 10 хиляди.

Изненадата бе, че банкерът измисли оферта, че ако в нейната кутия има 750 лв., той ще й даде 10 хиляди. Той просто се обзаложи с нея на 10 хиляди лева, че не знае къде е сумата и може да я намери в своята кутия.

Петя продължи играта и попадна на 2 лева, а след това на 7500. Тогава офертата на банкера достигна – 850 лв. Петя отново отказа.

После банкерът вдигна офертата на 1300 лв. или размяна на кутията. Смелата мацка прие предложението да смени кутиите. Накрая останаха само 5 и 10 лв. Банкерът предложи 5 лв. и 15 стотинки. Тя хвърли чоп, защото редовно го прави в живота си и избра своята кутия. В нея се оказаха 5 лв., с които си тръгна играчът от тази вечерната „Сделка или не“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Син с години не беше посещавал майка си, и като се прибра и видя порутената къща, лошо му стана и ето какво се случи
Next: Извънредно: Полицейска гонка на Тракия заради отвлечено 5-г. дете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.