Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителката отговорила по чудесен начин на майката, която искала обяснение защо синът й има двойка
  • Новини

Учителката отговорила по чудесен начин на майката, която искала обяснение защо синът й има двойка

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
fdsvsdfbfgbdgnhgmhj.png

Тази история, базирана на сценария „Как смеете да слагате непсраведливи оценки“, ми беше разказана от колега. Майката на ученика дойде в кабинета си и започнала „да си търси правата“. Жената се аргументирала, че учителката е поставила грешна оценка за домашното на детето.

Майката не била доволна от факта, че домашните не се оценяват в дневника. Също така според нея учичтелката значително понижава оценките.

Майката без никакво смущение казала, че домашните на детето се пишат от бащата и няма как да са грешни.

А той, между другото, има висше икономическо образование, така че задачата е решена правилно, без никакво съмнение. Освен това те били проверили отговорите, които са представени в края на учебника и всичко съвепадало.

А учителката му писала двойка! Можете ли да си представите колко ядосана била тази майка?

Бащата решавал задачите и проверявал отговорите. А учителката, тази толкова неприятна жена, му писала двойка.

Но моята колежка учителка също била умна и „с остър език“, така че отговорила по много точен начин.

– Детето ви може просто да е преписало отговорите. А щом бащата е писал домашното, добре. Той се е постарал толкова много. Донесете бележника му, ще му пиша шестица. А вашето дете получи оценката, която отговаря на неговите знания.

Достоен отговор! Не е ли срамно такива родители да отиват в училището и открито да заявяват, че са измамили системата, че и имат наглостта да изискват добри оценки?

Но това е „мечешка услуга“ за собствените им деца, защото родителите им няма да могат да им помогнат по време на контролно и наблизо няма да има учебник с отговорите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАП към българите с имоти в чужбина: Знаем за тях
Next: Чудо невиждано! Напълниха ареста с митничари!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.