Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Адем Ходжа: Дяволът идва в домовете ни! Ето как да разберем, че имаме магия и как да се предпазим
  • Новини

Феноменът Адем Ходжа: Дяволът идва в домовете ни! Ето как да разберем, че имаме магия и как да се предпазим

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
hasyasbasas.jpg

Известният гадател Адем Ходжа разкрива как може да се разбере, че има направена магия на някого.

„Чувстваш се зле. Като болен си. Нямаш интерес към нищо. Нищо не ти се прави“, казва ходжата пред „Ничия земя“. Той показва, че дрехата на човека, на който е направена магия, излъчва светлина.

„Когато видя, че има нещо страшно, свързано с неприятности, само като си затворя очите и видя ярка светлина, разбирам, че този човек ще живее. А като си затворя очите и видя черна светлина, знам, че този човек умира. И му казвам: „Човече, разбери, ти просто си отиваш. Ти умираш. Нищо не можеш да направиш“, казва гадателят.

Запитан как да се пазят хората от магии, той съветва:

„Няма значение ходжи, попове, ние сме под Божията закрила. Няма българи, турци. Ние се молим на един Господ. Ние всички се молим на Богородица, на Майката-закрилница“.

Ахмед Ходжа показва как „изчиства“ негативната енергия. Ходел до някоя църква и искал светена вода.

„Със светена вода не става магия. Ето, почвам да ти бая… С тази вода като отидеш у вас, оставяш я задължително на прозореца. Да я огрее месечината. В тая светена вода има захар, щипка здравец. После си казваш някаква молитва. На сутринта с тази вода се пръска там, където спите. И вратите в къщата ви. Това го правиш сутрин и вечер. Вечер пръскаш отвътре навънка, сутрин – само леглата“, съветва гадателят.

Той е категоричен, че Дяволът съществува и идва в домовете на хората, пише Блиц. Лошотията му попивала в дрехата на човек. Затова, когато се изперяла такава дреха, от нея изтичала черна вода. Тя трябвало да се изхвърли под течаща вода.

Адем Ходжа разказва, че „магьосничеството“ му било наследено от баба му:

„Баба ми всичко ми даде. Каза ми кога ще умре. И още ми каза – ще бъда винаги до тебе. След като вече почина тя, вдигнах забрадката й, тя ми се усмихна. След тоя ден подех нейните неща. Когато бая нещо, имам чувството, че тя присъства. Тя е като жива“.

„Всеки роден човек има ангел-пазител“, категоричен е Адем Ходжа и добавя: „Моята молитва е много силна. Тя е винаги за добро. Няма ли здраве човек, ти си половин човек. И без пари не може. Няма значение тия, дето са горе, дето имат пари. Нямат ли здраве, нищо не са“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдийката Гьонева проговори: Първи обяснения защо касапницата е определена като лека телесна
Next: Внезапно почина бившият социален министър Иван Нейков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.