Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фермерка: Парадокс! Искам да си платя, държавата не ми иска парите – мога да продавам мляко само на черно
  • Новини

Фермерка: Парадокс! Искам да си платя, държавата не ми иска парите – мога да продавам мляко само на черно

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
sdfgfdgbfvbcvbvc.png

„Не мога да разбера логиката на правилата, според които овчето мляко за изхранване на агънцата или такова, продадено на частни клиенти, или колеги животновъди не се признава като реализирана продукция“, коментира пред Агри.БГ стопанката на семейна овцеферма в село Войсил Мария Петракова.

И тя не е единствената, а по-скоро поредната недоумяваща смисъла на тази политика. В годината, в която пазарът за овчето мляко също е затруднен и редица овцевъди са изправени пред заплахата да не могат да докажат продукцията си, тъй като мандрите отказват да я изкупуват, проблемът с изискванията за получаването на т.нар. обвързана подкрепа отново излиза на преден план.

„Защо не ни разрешават да си докажем продукцията, която агънцата изяждат? Те сучат по два-три месеца, в началото ядат само това, не разбирам защо за кравите може, а за овцете не може. Също така според правилата не мога да продам да кажем 20 л. мляко на частно лице с фактура, която после да приложа в данъчната си декларация и да платя данък за това. Аз искам да си платя, държавата не ми иска парите. Мога да продавам само на черно. Парадокс!“, обяснява овцевъдката.

„Задължават ни да докажем 100 л на овца, само че мандрата никой нищо не я задължава, тя определя цената и нямаш избор – продаваш й на каквато цена ти каже. Правят с нас каквото си пожелаят. Веднъж камионът дойде за 200 л мляко, но после се оказало, че на мандрата не й трябвало мляко сега и камионът ми го върна.

В този случай какво правя аз като стопанин – хвърлям продукцията или..? Честа практика е и въпреки договорите да ни изплащат сумите с месеци закъснение. Какво можем да направим, щом нямаме алтернатива?!“, описва проблема родната фермерка.

По думите й преди 12 години, когато стартирали, мандра им купувала млякото за 1,20 лв./л. Сега е с лев отгоре (около 2,18 лв./л), но цените на фуражите, енергоизточниците и т.н. са в пъти по-скъпи. Само че фермерите нямат преговорна сила по темата с цените.

„Направихме сдружение, сега се събира млякото на членовете на асоциацията (на НОКА – бел. ред.), по-добре е, но също не е достатъчно, пак има проблеми. Нужни са политики в подкрепа на фермерите“, казва за финал Мария Петракова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшен бой в класна стая в училище, ученик е в болница!
Next: Напрежение! Мощен протест сковава България, от КНСБ се обърнаха към политиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.