Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фикус и аспирин: Ефективни средства срещу дископатия и различни ставни заболявания
  • Новини

Фикус и аспирин: Ефективни средства срещу дископатия и различни ставни заболявания

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
ffsifasifkasfkasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фикус и аспирин помагат на болки в кръста и гърба.

В последните години все повече хора се оплакват от болки в кръста и гърба, като при прегледите от специалисти се установява, че страдат от дискови болести, както е общото наименование на познатите дископатия и дискова херния или още както са известни с добилите гражданственост стари народни техни названия лумбаго и ишиас.

Тези дегенеративни заболявания, които засягат междупрешленните дискове, често довеждат до болезнени възпаления на гръбначно-мозъчните нерви, които в немалко случаи приковават болните към леглото.

Специалистите твърдят, че това са най-масовите заболявания на опорно-двигателния апарат и респективно на периферната нервна система. Тяхното лечение от официалната медицина се провежда консервативно – с препоръчване на покой, изписване на аналгетици, прилагане на физиотерапия и пр., като в по-тежките случаи се прибягва и до хирургична интервенция.

За съжаление медикаментите, които се използват при дископатии, проявяват множество странични ефекти и водят до увреждане на стомашната лигавица. А и оперативното лечение е доста рисковано и в някои случаи може да доведе до трайна инвалидизация на пациента.

Добрата новина е, че народната медицина предлага доста природни средства за справяне с този проблем и облекчаване на състоянието на болния.

За един такъв лек разказва Мариана Живкова, която е успяла да се излекува с него още преди близо 30 години, като оттогава до днес няма повече оплаквания.

За целта се приготвя настойка от 100 г чист медицински спирт, 2 листа фикус и 20 аспирина. Взима се един буркан с вместимост 400-500 мл и на дъното му се поставят ситно нарязаните по-стари и добре развити листа от фикуса.

Те се наръсват със счуканите на прах таблетки аспирин. Той трябва да е без добавки на други съставки към него – на практика да е чиста салицилова киселина. Накрая се излива спиртът и съдът се оставя да престои 48 часа, като често се разклаща, за да може добре да се извлече хлорофила от листата на фикуса.

Вечер, след като човек реши да си легне и тялото му вече ще е в покой, се взима парче марля с размер колкото е болното място, и се накисва в приготвената настойка. Изстисква се леко и добре навлажнена се поставя върху участъка, където човек чувства болка. Върху нея се поставя вълнен плат, а после се слага и вестник, като най-отгоре мястото се превързва, така че компресът да не се размества.

Когато се стане на сутринта, марлята се маха, но вълненото парче се оставя да стои през деня.

Тези процедури се правят, докато течността свърши. Ако се получи зачервяване на кожата под компреса в случаите на непоносимост към салициловата киселина от аспирина, мястото предварително трябва да се намаже с мазнина – олио, зехтин или чиста свинска мас без добавена в нея сол.

Мариана Живкова обръща внимание, че този начин на лечение може да се прилага и при различни ставни заболявания на лакътя или коляното, при които също дава добър ефект.

В случай на нужда курсът на терапията се повтаря. Лично тя я прилагала 2-3 пъти, след което вече тридесетина години не й се е наложило да прибягва до нея, тъй като дископатията й повече не е напомнила за себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кои уреди са най-големите енергийни консуматори и как да ги намалим
Next: Сами си правим домашно масло: Как от 1 литър получаваме 700 грама чисто масло

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.