Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя
  • Новини

Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
aspirfiltir.jpg

Всеки обича онзи аромат на току-що приготвено домашно ястие, но без наличието на абсорбатор в кухнята, рискувате дълго време да не успеете да проветрите дома си. Поради тази причина всички се нуждаем от кухненски аспиратор, който да отнема излишната миризма, докато готвим. Не можем да отречем, че границите на приятно ухание на току-що приготвена храна е много далеч от миризмата, която се разхожда из целия дом и обгръща дрехи, кърпи и още куп други вещи.

Ако седите и се чудите, защо аспиратора в кухнята е пуснат, а в същото време не издърпва неприятните миризми? Отговорът е ясен. Кога за последно сте надзъртвали да погледнете филтрите на аспиратора? А, кога последно сте ги сваляли и почиствали. Ако се замислите, явно скоро не сте почиствали абсорбатора. Тогава защо очаквате той да работи нормално?
Как да почистим аспиратора?

Знаем добре, че ако не почистваме даден електрически уред, то тогава не можем да очакваме той да работи ефективно. Когато пуснете кухненския аспиратора, той изсмуква не само натрупания с благоухания въздух, но и отнема от мазнината, която се отделя при самото приготвяне на яденето. С течение на времето върху филтъра се натрупва мазнина, която го запушва. Когато филтъра е запушен от натрупани замърсености, то той тогава губи своята ефективност и значително намалява своята смукателна мощност. За това е от голямо значение филтрите да се почистват периодично.

По долу съм организирала почистването на аспиратора в 6 лесни бързо изпълними стъпки. Всяка една от стъпките има своята важност до достигнето на крайната цел, а именно почистен аспиратор. Да се захващаме за работа!

Стъпка 1: Свалете филтрите на аспиратора. Повечето филтри се свалят много лесно като са захванати с малки щипци в двата края. Ако изпитвате затруднения при свалянето им, можете да прочете придружаващата го книжка за употреба или да потърсите информация в Интернет.

Стъпка 2: Напълнете кухненската мивка или друг съд с гореща, дори вряща вода. Добавете едно пакетче сода за хляб, 4-5 с.л. оцет и няколко капки веро за миене на съдове. Потопете филтрите в мивката, но бъдете сигурни, че са добре накиснати и ги покрийте изцяло с разтвора.

Стъпка 3: Изчакайте 20-30 минути … за да може да подейства разтвора върху замърсяванията по филтрите.

Стъпка 4: Поглеждайки над кухненската мивка ще видите, че голяма част от натрупаната замърсеност по филтрите вече е мит. Източете мивката и полейте обилно филтрите с оцет. Ако искате винаги можете да замените оцета с лимонов сок. Пуснете топлата вода и с помощта на абразивната част на гъбичката премахнете всички останали мазни натрупвания от филтъра.

Стъпка 5: Изплакнете обилно филтъра и след това го оставете настрани да се оттече излишната вода и подсушете с кърпа.

Стъпка 6: Вече можете да монтирате обратно почистените филтри и да се насладите на постигнатия ефект от своята работа.

Източник: Azpochistvam

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бай Алиш няма зрение, но лекува всички безплатно – вдига на крака хора от инвалидни колички
Next: След 78 дни в кома и 8 операции, Хайрие Бекир има силата да вижда бъдещето и да предсказва смъртта! Тя е известната врачка от Боян Ботево

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.